разбъ̀ркан - единствено число, мъжки род, нечленувано разбъ̀ркания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разбъ̀рканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разбъ̀ркана - единствено число, женски род, нечленувано разбъ̀рканата - единствено число, женски род, членувано разбъ̀ркано - единствено число, среден род, нечленувано разбъ̀рканото - единствено число, среден род, членувано разбъ̀ркани - множествено число, нечленувано разбъ̀рканите - множествено число, членувано
1 безреден - безпорядъчен (книж.) - хаотичен (книж.) - разбъркан 2 ненареден - разхвърлян - неподреден - разбъркан - неоправен - неразтребен - разтурен (разг.)
РАЗБЪ̀РКАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от разбъркам като прил. 1. За предмети — който не е на мястото си, с променен ред е или изобщо е без ред, стои безразборно натрупан, оставен някъде; безреден, безпорядъчен, хаотичен. Противоп. подреден. Поручикът изтегли отключеното чекмедже. Вътре, разбъркани и измачкани, лежеха ротните списъци. П. Вежинов, ВР, 166. Донесе и сложи зад него едно огледало и куп разбъркани безименни вещи. Ив. Вазов, Съч. Х, 107. Опитното му око схвана изведнаж, че Дочо, .., нищо не е могъл да вземе, че всичките книжа, малко разбъркани, са налице. Т. Влайков, Съч. III, 156. // За строй и под. — който не е прав, който е с нарушен ред или при който въобще липсва ред; нестроен, безреден, безпорядъчен. Снеговито поле; в дъното тъмни редове от разбъркана войска. Ив. Вазов, Съч. IХ, 125. Една рота пехотинци притича в разбъркан строй през площада. Д. Вълев, 3, 135. // За коса, брада и под. — чиито косми не са в обичайното си положение един до друг, а са на различни посоки, разрошени, непригладени, щръкнали и под. От рулото на косата ѝ [на Ирина] стърчаха разбъркани кичури, а червилото върху устните ѝ беше малко размазано. Д. Димов, Т, 517. Гледаше към тъмната верига на планините застинал, .., с увиснали мустаци и разбъркана брада. В. Андреев, ПР, 166. Подигна се [Богдан] на стремената, оправи разбърканата грива на коня. К. Петканов, Х, 142. // За движение на нещо — който протича, извършва се без ред, в различни посоки; хаотичен, безреден. При механичните движения всички молекули на дадено тяло описват успоредни или концентрични траектории. Когато тази механична енергия се преобразява в топлинна енергия, това определено движение на молекулите минава в разбъркано, хаотично движение. Физ. Х кл, 1951, 68.Виж повече2. Който е с объркан ред, нарушена последователност, не е на обичайното, поредното или правилното си място. Аз ги [бележките] написах на места може би малко разбъркани в хронологията. К. Величков, ПССъч. I, ХVIII. Купувам. Каквито и колкото и да бъдат, било листа, било цели месечни книжки, ако и разбъркани, от тия: Браилско периодическо списание, год. I ; Читалище, година I до V. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 5, б. с. Преписвачът, като българин, .., вмъкнал и своите българизми във фонетиката. От тая страна ръкописът съвършено оправдава мнението на г. Дринова за разбърканото употребление на гласните .. в българската писменост. В. Попович, ПСп, 1873, кн. 7-8, 43. Жената тръгна по разбърканите стъпки в калта. М. Грубешлиева, ПП, 70. // Обикн. за мисли, текст, говор и под. — в който няма последователност и логическа връзка между елементите; объркан, хаотичен. Противоп. логичен, подреден. Сърцето ѝ [на Дона] се бе свило, .. и мислите ѝ бяха разбъркани, неясни. Д. Талев, И, 577. Техните разбъркани разкази за Кубрата и за неговите пет сина, .., са са приемале буквално. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 10. Разбъркан слог са нарича този, от който мисълта на автора може да са разбере наопаки. Т. Шишков, ТС, 39.
3. Прен. Разг. При който е нарушен обичайният, нормалният ред на нещата, явленията или ритъмът, системността на протичането им; объркан, безреден. Тарифата на влаковете беше разбъркана. По гарите и по спирките чакаха с нетърпение да свирне локомотив. Г. Караславов, ОХ, 359. — Аз нали ти рекох да не излизаш от къщи? Къде хойкаш в това разбъркано време? П. Стъпов, ЖСН, 240. Дядо Жельо, .., трябвало да ходи по разни градове в Румъния, .. И неговите финанси били в разбъркано положение. З. Стоянов, ХБ, 92. Създадоха и туриха ред там, дето всичко било разбъркано, в промишлеността, .., в науките и в художествата. Й. Груев, СП (превод), 4-5.
4. Който се е смесил с единици, неща от друг вид или друга съвкупност, група, източник; размесен. Говедарите се бяха загубили между разбъркания добитък. Той [Мито] позна само Цоло. Ст. Даскалов, БМ, 266. Тя [тълпата] наближаваше Външното министерство и пеенето ѝ ставаше все по-мощно .. Срещу нея се понесе в галоп ескадрон от конни стражари .. Пеенето замря изведнъж и се превърна в разбъркан шум от писъци, викове и тропот на конски копита. Д. Димов, Т, 180. Снеха се раниците и сред веселата разбъркана глъчка на същински пазар войниците се заскитаха наоколо. Й. Йовков, Разк. II, 180. Разбъркани части на два пъзела.