неувѐрено -
НЕУВЀРЕНО.
Нареч. от неуверен (във 2 знач.); колебливо, нерешително. Димана пусна краищата на забрадката си, завъртя се неуверено и безсмислено и току се отпусна на близкия кош, под който бе захлупила няколко пилета. В. Геновска, СГ, 325. Станка загърна пак банкнотите. — Ами... то... тетьо — подхвана неуверено тя, — че... да бяха си стоели у тебе... Като ми потрябват, ще поискам. Г. Караславов, ОХ I , 445. Плахо, неуверено запяха децата. Постепенно слабите им гласчета укрепнаха, заякнаха и хайдушката песен изпълни стаята. Д. Спространов, С, 26.Виж повече