пла̀х - единствено число, мъжки род, нечленувано пла̀хия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пла̀хият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пла̀ха - единствено число, женски род, нечленувано пла̀хата - единствено число, женски род, членувано пла̀хо - единствено число, среден род, нечленувано пла̀хото - единствено число, среден род, членувано пла̀хи - множествено число, нечленувано пла̀хите - множествено число, членувано
1 колебливо - нерешително - несигурно - боязливо - несмело - неуверено - плахо 2 малодушно - нерешително - боязливо - несмело - страхливо - плахо - слабодушно (рядко)
ПЛА̀ХО и (удвоено за усилване) пла̀хо-пла̀хо. Нареч. от плах; боязливо, неуверено. Тя [учителката] даде знак и те почнаха. Плахо, неуверено запяха децата. Постепенно слабите им гласчета укрепнаха, заякнаха и хайдушката песен изпълни стаята. Д. Спространов, С, 26. —
Пак ли ще има избори? — запита плахо възрастен мъж с набръчкано лице. В. Геновска, СГ, 210. — Я по-скоро сложи гривната на ръката си! .. Мита плахо посегна, взе гривната, сложи я на дясната си ръка. К. Петканов, ЗлЗ, 162. Птиците безпокойно летяха в противна посока, цвъртейки плахо. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 94. Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето. Дем., 1990, бр. 46-47, 1. Ревне ли той [еленът] — шумнат сухи шумки в гората и кошутите пристъпват плахо-плахо. Н. Хайтов, ДР, 201.Виж повече