неумѐлост - единствено число, нечленувано неумелостта̀ - единствено число, членувано
1 непохватност - несръчност - неумелост - кьопавост (разг.)2 неопитност - неумелост - неумение - аджамийство (разг.)
НЕУМЀЛОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неумел; несръчност, непохватност, неловкост, неумение. Тя бе обиколила целия град и препоръчвала Стремски; тя беше пуснала в ход всичкото си красноречие и всичките достъпни неи средства, даже и мъжа си Генка; но се оплакваше от неговата неумелост.. — Поплювко, за хурка... За мен било да съм мъж... Да бях мъж щях да ти събера митинг и да му държа слово за вас! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 24-25. У едни хора несполуката поражда униние, .., докато у други тя предизвиква.. характерно чувство на гняв на себе си, на своята неумелост. Псих. Х кл, 66.Виж повече