неумѐние - единствено число, нечленувано неумѐнието - единствено число, членувано неумѐния - множествено число, нечленувано неумѐнията - множествено число, членувано
НЕУМЀНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Липса на умение, способност, опитност да се върши, прави нещо; неумелост.
Симеон.. му изказа недоволството си от неумението на войската да води отбранителни боеве. А. Гуляшки, ЗВ, 61. Подир майора се люшкаше отделение пехотинци в летни униформи. Люшкането на телата, несъгласувано с тръса на конете, издаваше неумението им да яздят. Д. Вълев, 3, 218. Беше готов [Белички] да завие от спомена за някогашната власт, която имаше над това момиче и която, както изглежда, безвъзвратно бе загубил, за слепотата си и за неумението да види малко по-далеч от носа си. Д. Фучеджиев, Р, 132.Виж повече