неумѐние - единствено число, нечленувано неумѐнието - единствено число, членувано неумѐния - множествено число, нечленувано неумѐнията - множествено число, членувано
НЕУМЀНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Липса на умение, способност, опитност да се върши, прави нещо; неумелост.