обстано̀вка - единствено число, нечленувано обстано̀вката - единствено число, членувано обстано̀вки - множествено число, нечленувано обстано̀вките - множествено число, членувано
1 атмосфера (прен.) - климат (прен.) - положение - обкръжение - среда - условия - обстоятелства - ситуация - обстановка
ОБСТАНО̀ВКА ж. 1. Обикн. ед. Съвкупност от функционално подредени предмети, с които е обзаведено жилищно, търговско, административно и др. вид помещение; наредба. Въпреки всичко честолюбието му взе връх над лекарския дълг. Наистина ли беше я обичал или обичаше дома на търговеца и обстановката там? Ем. Станев, ТЦ, 73-74. След това [Борис]