среда̀ - единствено число, нечленувано среда̀та - единствено число, членувано средѝ - множествено число, нечленувано средѝте - множествено число, членувано
- 1. среда
- - Двата края в (и) средата
Виж повече- - Златна<та> среда
- - На попрището жизнено в средата
- - На хляба средата
- - Оставам/остана на средата
- - От двата стола, та в средата
- - Свършил си работата, останало двата края и средата
средà1 ж. 1. Място, което се намира на еднакво разстояние от всички краища или страни на нещо.
среда̀ ∆ Безхартиена среда. Вж. безхартиен.
среда (комп.) - environment