пъ̀п - единствено число, нечленувано пъ̀па - бройна форма пъ̀път - единствено число, членувано - пълен член пъ̀пове - множествено число, нечленувано пъ̀повете - множествено число, членувано
- 1. пъп
- - Вързан ми е пъпа
Виж повече- - Вързан съм за пъпа
- - Гледам си пъпа
- - Извряка ми се пъпа
- - Не стигам до пъпа
- - Отрязан ми е пъпа
- - Паднал съм на пъпа си
- - Търся си пъпа
- - Хвърлен ми е пъпа
- - Пъп<а> на земята
- - Развива ми се/развие ми се пъпа от нещо
- - Сякаш ми е хвърлен пъпа някъде
ПЪП, пъ̀път, пъ̀па, мн. пъ̀пове, след числ. пъ̀па, м. 1. Малка кръгла вдлъбнатина в средата на корема на човек или бозайник, която се получава след падане на пъпния остатък.