олелѝя - единствено число, нечленувано олелѝята - единствено число, членувано олелѝи - множествено число, нечленувано олелѝите - множествено число, членувано
ОЛЕЛЍЯ ж. Разг. 1. Силен шум от викове на страх или болка (обикн. „олеле“), крясъци, плач и по.; врява, паника, суматоха. Кърджалийте оставиха конете си и се спуснаха да грабят. Писнаха жени, разплакаха се деца, вдигна се олелия до Бога. Й. Йовков, СЛ, 124.