шу̀м - единствено число, нечленувано шума̀ - единствено число, членувано - непълен член шумъ̀т - единствено число, членувано - пълен член шу̀мове - множествено число, нечленувано шу̀мовете - множествено число, членувано шу̀ма - бройна форма
- 1. шум
- - Вдигам/вдигна шум
Виж повече- - Много шум за нищо
шум, шумъ̀т, шумà, мн. шу̀мове, шу̀ма (сл. ч.), м. 1. Нестроен звук или звуци, издавани при някаква работа, движение или говор на множество хора.
Понякога човек понася шума на тенекеджийница, а се нервира от бръмчение на муха. Стаматов. Веднага той заопъва юздите на конете и аз помислих, че иска да спре, защото от шума на колата не може да говори. Йовков. В полски равни широти / весел глъч и шум ехти. Яворов. Майката авторитетно и спокойно подканяше момчетата да не вдигат шум. Дим. Димов. 2. Физ. Звук с неправилна честота на трептенията. 3. Прен. Оживен спор, препирня, обсъждане, предизвикани от повишен интерес към нещо или към някого. Не малко шум ставаше и около името на двамата юнаци. Вазов. Тия две приключения бяха произвели голям шум на времето си. Вазов. 4. Прен. Неодобр. Много и празно говорене. Днес фразата и шумът напълно заменят делото и кръвта. Вазов. □ Вдигам шум около нещо (разг.) — разгласявам, съобщавам шумно за нещо. Бяхме предупредени да не вдигаме никакъв шум около пристигането му. Вдигам шум около себе си — говоря много за себе си; самоизтъквам се. Той вдигаше шум около себе си. Вазов.Виж повече