безмъ̀лвие - единствено число, нечленувано безмъ̀лвието - единствено число, членувано
Виж повече
БЕЗМЪ̀ЛВИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Отсъствие на говор; мълчание. Горчиво безмълвие смени страха на всички — и никой не промълви дума. Н. Райнов, ВДБ, 163. Бледи и потъмнели, те се загледаха пак както при тръгването си от къщи и очите им в нямо безмълвие, като че си казаха нещо. Ц. Церковски Съч. III, 162. Милиционерът, който бе прекарал часове в безмълвие на поста .., сега намери слушател. Г. Крумов, Т, 91.
2. Отсъствие на шум, на звук; пълна тишина, безмълвност. В лесът владееше тишина и безмълвие дълбоко. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. Тежко и уморително безмълвие цареше в запаления въздух .. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми. Елин Пелин, Съч. I, 17.
3. У еретиците-исихасти — състояние на пълно мълчание, при което са смятали, че се постига общение с бога; безмълвничество. — Бог е мир, който се намира на другата страна на шума и суетата. Истинският разговор с Бога е безмълвието. Що е гласът ни пред неговото мълчание? Ст. Загорчинов, ДП, 289-290.
— Друга (остар. книж.) форма: безмо̀лвие.