поко̀й - единствено число, нечленувано поко̀я - бройна форма поко̀ят - единствено число, членувано - пълен член поко̀и - множествено число, нечленувано поко̀ите - множествено число, членувано
ПОКО̀Й1. Вж. п о к о и.
ПОКО̀Й2, -о̀ят, -о̀я, мн. няма, м. 1. Книж. Отсъствие на безпокойство, грижи, съмнения, вълнения; спокойствие, мир1. Обзе я [Мария] желание да остане сама, .., да поживее в място, където не я познаваха .. Тя можеше да намери този покой в Чамкория, където имаха вила. Д. Димов, Т, 42. Тя чакаше само да заспи Теодосий, за да падне на колене пред образа Богородичен и да проси покой за душата и плътта си. П. Константинов, ПИГ, 52. Вкъщи изпълзяха като змии, .., сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой. Елин Пелин, Съч. III, 13.