мѝр - единствено число, нечленувано мѝра - единствено число, членувано - непълен член мѝрът - единствено число, членувано - пълен член мира̀ - единствено число, членувано - непълен член миръ̀т - единствено число, членувано - пълен член
1 мир - примирие 2 мир - съгласие - разбирателство - сговор - сговорност 3 мир (книж.) - свят - вселена - космос - всемир (книж.) - универсум (книж.) - мироздание (книж.; поет.)Виж повече
- 1. мир
- - Мир на праха ми
Виж повече- - Нямам <си> мира
- - Оставям/оставя на мира
- 2. мир
- - Не от мира сего
Виж повече- - От создания мира сего
МИР1, миръ̀т, мира̀, мн. няма, м. 1. Състояние на отсъствие на война между една държава и друга държава или държави, или отсъствие на въоръжена борба между обществени групировки в една държава. — Да живеят и гърци, и българи, мир да пребъдва между нас! Стига сме проливали християнска кръв! Ст. Загорчинов, ДП, 129. — Боже, боже, с какво сгрешихме, та ни отхвърляш от лицето си? Какво ти поискахме ? Богатства, власт, зло на съседите си? Искахме само мир, за да ядем хляба на ръцете си. А. Дончев, ВР, 149. — Щом вземем ние [консерваторите] властта, в страната ще настъпи граждански мир и ред, ще бъде възстановена пълна законност. Д. Талев, ПК, 860. Вътрешен мир.
2. Действие, акт, който прекратява война между държави или прекратява въоръжена борба между обществени групировки в една държава. Заедно с приятната новина за близък мир — от другия край на позицията иде лошо, неприятно известие. Л. Стоянов, Х, 21. — Ние, гражданите, войници, народът на България, събрани заедно, идваме да изразим нашата воля за мир. Д. Добревски, БКН, 8. Делчо не се оплаква, че войната много е продължила и към всички слухове за мир се отнася най-равнодушно, като помни само датата, когато подлежат на уволнение. Й. Йовков, Разк. I, 52. — Пратете дивизии, за да въдворят порядък и мир. А. Гуляшки, МТС, 338. Искане за мир.
3. Споразумение, спогодба за прекратяване на военни действия. — С кой мир се свърши Трийсетгодишната война? Ив. Вазов, Съч. Х, 173. Войниците повече не искали да останат на фронта. Дали ултиматум на правителството да сключи до есента мир. К. Петканов, МЗК, 233. След победния марш на Дибича Забалкански, който с Одринския мир освободи Гърция, графиня Настя, .., беше дошла в Атина заедно с мъжа си — известен и способен руски дипломат. Ст. Дичев, ЗС I, 299. Двете войни, катастрофата, Букурещкият мир, новият пожар, който обхвана цяла Европа и стигна до границите на България, всичко това раздвижи хората, събуди ги, отвори им очите. Г. Караславов, ОХ I, 251-252. Страшен, позорен мир се готви за България. Г. Стаматов, Разк. I, 102.
4. Време, когато по предварителна уговорка временно се прекратяват военните действия между враждуващи държави или между обществени групировки в една държава; примирие. Те се срещат с познати, ходят между войниците, слушат най-последните новини за мира. Й. Йовков, Разк. I, 14. Днеска е мир и почиват юнаци; / мечът спи — дрънкат потири, кърчази. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 126. Настъпи май. Часът удари / за мир след боя страховит. В. Карагьозов, Избр. пр, 64.
5. Състояние на търпимост, на разбирателство, отсъствие на вражда и раздори; съгласие, сговор. Погледна я и рече: — Да си ми жива, щерко. В тоя ѝ поглед, в тия добри думи, в гласа ѝ беше всичката ѝ майчинска обич към тая нейна челяд, всичката ѝ грижа за тоя дом — да има в него ред, мир и сговор. Д. Талев, ПК, 94. Охкаше [Санка], че работите на чифлика отиват зле и между мъжете няма мир. Й. Йовков, ЧКГ, 223. Спокойствие и мир цари из широките чардаци на голямата хаджи Нойкова къща. Д. Немиров, Б, 6. — Предлага мир — каза Церски и започна внимателно да излиза от реката. — При какви условия? — попита Росица, вдигнала един валчест камък, готова да го хвърли към него във водата. Кр. Кръстев, К, 73. Събраха се двамата млади с мисълта да живеят в мир и любов до живот.
6. Прен. Спокойствие, покой, душевно равновесие, успокоение. Падна чудна лятна нощ, .. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Елин Пелин, Съч. I, 7. Радомир спря на пътеката, .. Сякаш не погледът му, а цял той се потопи в зеления полумрак, в който нежно светеха дръвцето и момичето, та усети никога неизпитван мир, прохлада и тиха, благоговейна радост. А. Дончев, СВС, 112. Духовникът знаеше, .., че ще потърси мир за душата си в някоя от оцелелите свети обители на Парория. Д. Фучеджиев, Р, 48. Тя почувства усещане за физическо здраве и душевен мир, но не изпита дивата и опияняваща радост, с която пролетта я изпълваше преди години. Д. Димов, Т, 177. И все пак този умиращ приятел вярва, че ще си отиде в България, .. Да си направи малка градинка и да си живее в мир. Б. Шивачев, ПЮА, 154. ● Книж. При благопожелания и клетви. Живей в мир! Δ Мир вам! Δ Мир да е! (пожелание за сговор). Δ Мир да не видиш! (клетва). Δ Мир да не намериш! (клетва).
◊ Корпус на мира. Спец. Неполитическа и нерелигиозна организация на правителството на САЩ, основана през 1961 г. от президента Дж. Ф. Кенеди, която изпраща по молба на правителствата на други страни американски доброволци, специалисти в различни области (образование, селско стопанство, здравеопазване, търговия, технологии, занаяти и обществено развитие) за подпомагане развитието в съответната област и за обмен на идеи и ценности между народите и културите на страната домакин и САЩ. Сепаративен мир. Спец. Договор за прекратяване на война, сключен само между някои от враждуващите страни. Заминала е делегация, която ще иска от англо-американците сепаративен мир. Д. Димов, Т, 524.
> Изпушвам / изпуша лулата на мира. Книж. Ирон. Употребява се като подкана за помирение между двама или повече души. Е, хайде, изпушете лулата на мира, стига сте се карали. Мир на праха му. Книж. При споменаване на покойник или при раздаване на нещо в памет на умрял човек. „Няма нищо по-страшно за актьора да играе фалшив, сбъркан от автора образ .. Имала съм такива случаи, .. Бе в пиеса на български автор — сега покойник, мир на праха му, — в ролята на която аз се изпотявах, като че ли излизах от парна баня“. Ст. Грудев, АБ, 155. Мир не зная (знам); мир не ми дава нещо. Разг. Непрекъснато мисля за нещо, много съм неспокоен, развълнуван от някаква мисъл. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 36. Пламна пожар, от пожара / отлетяха / две искрици — от сърце ми / те се спряха. / Оттогава мир не зная, / ни почивка — / пея, плача — ти .. ти гледаш / със усмивка. Ц. Церковски, Съч. I, 98. Тези мисли като бич удряха добрия старец и мир не му даваха. Сл. Трънски, Н, 268. Почивам в мир. Книж. Само З л. ед. и мн. Употребява се, когато евфемистично се говори за покойник. Тогава какво е станало с финансовите средства, отпуснати за първото плаване? По този въпрос би трябвало да попитаме самия Веспучи, но той отдавна почива в мир в севилското гробище. П. Незнакомов, СбХС, 256. С мир. В съчет. с идвам, оставам, отивам и др. Книж. С добри намерения за разбирателство, сговор, съгласие, без враждебност (идвам, оставам, отивам и др.). — Нека дойде. Той [Живко] иде с мир, аз не искам да се каже, че съм отхвърлил протегната ръка. Р. Стоянов, М, 15.
МИР2, мѝрът, мира̀, мн. мѝрове, след числ. мѝра, м. 1. Старин. Поет. Цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата, междузвездната материя и всички останали космически тела; вселена, свят. Вълнувай се, ο мир безкраен, / гърми, ο мрачна глъбина! Н. Ракитин, Ст II, 23. Характерно за стила на Сологуба е неговата крайна музикалност .. Той прилича на човек, дошел от звездния мир, за да се отдаде в прегръдките на смъртта. Б. Шивачев, Съч. I, 90-91. Морският бряг и границите са тия широки прозорци, тия открити веранди, от които може да се обхванат други простори, да се надникне в други мир. Й. Йовков, Разк. III, 68. О, мирове безброй, в които ние / тъй жадно сме прехласнати, дали / пространство безпределно мощ не крие, / която свързва ни — не ни дели?К. Христов, ППож, 143. Дигам замъци и кули и над мировете пея — / сам вселена и природа — и в природата съм Пан. Хр. Ясенов, Събр. пр, 59. Наоколо се мирове въртят, / от памтивека все по същий път. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 86.
2. Стесн. Само ед. Старин. Поет. Земята, земното кълбо. Анхизовия син слизал е там [в ада], / но разумът достоен го намира / за тоя подвиг чуден и голям; / защото онзи, всичко кой разбира, / го беше предназначил за баща / на славний Рим, столицата на мира. К. Величков, Ад (превод), 17.
3. Само ед. Старин. Поет. Обикн. със съгл. опред. Обособена част от действителността или представите на човека за нея, възприемана като подобие на вселената. Никъде, под високите куполи на никоя катедрала, мисълта на човека не може така мистично да се превъзнесе и да се отдели от земния мир. Д. Калфов, ПЮН, 159. Смъртта туряше вече печата си на лицето на пътника към другия свят. То имаше изражение неземно, нечовешко и нищо вече от тревогите на тоя мир не се отразяваше по спокойното му високо чело. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 39. В цялото здание, окичено с десетки хиляди всевъзможни електрически лампи, .., ежеминутно се сменяваха такива игри между светлината и тъмнината, .., щото забравяш, че си в действителния мир. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Нашите наивни мечти я търсеха в оня лазурен небесен мир, дето поставяме дядо Господ и скърбящата негова майка. Елин Пелин, Съч. I, 120. „Духът на въжделението “ е един символ — квинтесенция на онова, което е зад видимия мир: потъване в безконечното. М. Кремен, РЯ, 73. Тъмней нощта. Във вълшебна тишина / спят небесата, слени с долний мир. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 80. Отвъден мир.
4. Само ед. Съвкупност от еднородни предмети или същества с всички техни особености и отношения; свят. Той [Коце] беше пътувал пеш през гори и поля, .. Унесъл се беше с часове, вгледан в звездния мир, когато той трепти и тайнствено шепне за непостижната вечност. А. Страшимиров, А, 119. Имаше портрети на познати стари моми, на офицери и свещеници, на музиканти с цигулка в ръка, .. То беше цял мир от мълчащи физиономии. М. Кремен, СС, 129-130. Нощта ни бе заварила в гората. / .. / Тайнствен, чуден беше горский мир. К. Христов, ПВ, 5. А блеснат ли плахо звездиците кротки / из модрата шир, / във унес запеят махленските котки / и целият кучешки мир. Хр. Смирненски, Съч. II, 60. Животински мир. Птичи мир. Растителен мир.
5. Само ед. Със съгл. опред. Човешко общество (големи социални или народностни групи), обединени в развитието си от сходни културни, социални и исторически признаци; свят. Така още 60 години преди да се роди Данте, Калоян завързва близки сношения със западноевропейския мир и изпрати даже на папата две деца, .., за да изучат латинския език. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 77. С Каравелова изчезва сигурно една от най-оригиналните и най-могъществени фигури в балканския мир. Пряп., 1903, бр. 87, 3. Славянският мир. // В съчет. с античен, древен, класически. Общество на старите гърци и римляни с тяхната история и култура; античност, древност. — Не знам дали сте чули: тази година излезе в Париж нова книга върху завоевателя на класическия мир — Александър Македонски. А. Страшимиров, Съч. V, 147. Неговото въображение [на художника] търси жените, които в легендите и в античния мир са оставили спомена на една велика страст. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10. В „Денница“ се появиха и първите му „Писма от Рим“.. изящен слог на поет и художник, влюбен в красотите на италианското изкуство, и в културата на древния мир. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 206.
6. Само ед. Съвкупност от представите и възгледите на отделния човек за живота и заобикалящата го действителност; свят. Игнатий слушаше техните тъжби; той все по-дълбоко вникваше в тоя прост, неподправен мир на селския човек. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Да се научи човек да обича, това е много мъчно нещо! То значи да се случи нещо толкова чудно, че целият му душевен мир да се измени. Д. Немиров, Д, 69-70. И твърде скоро той съзна, .., че Мария живееше в някакъв собствен мир от звуци и невесели настроения, който нямаше нищо общо .. с калната и жестока действителност на склада. Д. Димов, Т, 83. И в неговата душа започна бавно да оживява един мир от светлини и образи, които безшумно се движеха, преливаха се, превъплътяваха се. Д. Талев, СК, 37. Възпитанието, нравственният мир на европееца, .., хилядите проявления на прогреса не обременяват вниманието на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 60. // Тази съвкупност като явление на психическия живот. Вътрешен мир. Духовен мир. Емоционален мир. Мир на емоциите. Мир на мечтите. Мир на сънищата. Мир на фантазиите.
7. Съвкупност от характерни за дадена сфера на човешкия живот признаци; свят. В тях, лист по лист, като в някаква поема, се разкрива и очертава пред нас селския живот с всичката си пъстрота, .., с всичко, което прави от него отделен мир. К. Величков, ПССъч., VIII, 191. Фреските във вила „Фарнезина“ ни пренасят във фантастичния мир на гръцката митология. К. Величков, ПССъч. III, 196. — Да, да, нямате представа какъв оригинал! Въобще, може да се каже, индивидуалистическа личност. Сега бил в Плевен, представлявал трупа .. Писа ми една картичка. Проявил се в мира на изкуството. К. Константинов, ПЗ, 24. Няколко тесни стълби водят от Сикстинската капела в Рафаеловите станци .. Двамата велики живописци [Рафаело и Микеланджело] стоят така на две стъпки един от други, но това малко разстояние дели два мира на изкуството. К. Величков, ПССъч. III, 161.
◊ Мира сего. Книж. Според християнските представи — земният, материалният свят и животът в него. —
мир >Партньорство за мир. Вж. партньорство.