разбира̀телство - единствено число, нечленувано разбира̀телството - единствено число, членувано
РАЗБИРА̀ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Взаимно разбиране, липса на сериозни противоречия и несъгласия; съгласие, сговор.
Иван Попиванов, един от биографите на Захари Стоянов, пише: „Младите са щастливи, семейството им живее в мир и разбирателство.“ Н. Ферманджиев, РХ, 286. Виждах, че разговорът дълбоко ги засяга и че въпреки подмятанията и повишения тон помежду им цари задружност и разбирателство по основните въпроси. Л. Станев, ПХ, 53. Те [шапкарката и учителката] си разпределиха леглата много тактично, без сръдни и оправдания, с мека взаимна отстъпчивост, която сама по себе си обещаваше разбирателство през всичките предстоящи дни. Л. Михайлова, Г, 167. Ту в разбирателство, ту в спор тримата мъже оставяха и подхващаха нови разговори. М. Смилова, ДСВ, 150. Между гълъбите и стопанина им цареше мълчаливо разбирателство. Р. Балабанов, ТБК, 30.Виж повече2. Състояние на взаимноизгодна политика между различни държави, народи, обществено-политически групи и др.; договореност, споразумение. Раздвоен между съблазните на едно турско-френско разбирателство (..) и опасенията пред руско нахлуване на Балканите, Селим ІІІ се колебаел. В. Мутафчиева, КВ, 297. Правителството тръбеше на всеослушание, че .. търси разбирателство със съюзните народи. Х. Русев, ПС, 243. Руското правителство нямало намерение да разваля своите отношения със Сърбия, затова настояло да се постигне разбирателство и помирение. Ист. Х и ХІ кл, 252. Напускайки вашата страна, ние с радост отбелязваме, че личният контакт между нашите правителства е много плодотворен и води към по-нататъшно разширяване на взаимното разбирателство между нашите народи. НА, 1955, бр. 2252, 4.