Основна форма: основа̀телност - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

основа̀телност - единствено число, нечленувано
основателността̀ - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 основателност - безоснователност
2 основателност - неоснователност

Резултати от: Речник на българския език

ОСНОВА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма,

ж. Отвл. същ. от основателен. В тревогата си Цонка нито се сещаше да помисли колко нейните предположения бяха лишени от основателност. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 90. Ако се още маеме.. ще дадем сила на Каравеловото регентство.. Муткуров признаваше основателността на тия доводи, но той не смееше сам да вземе никакво решение. С. Радев, ССБ II, 15. Подобно разсъждение, ако и да има някаква си основателност, но то все пак е несправедливо. НБ, 1876, бр. 3, 12.

Виж повече