основа̀телност - единствено число, нечленувано основателността̀ - единствено число, членувано
ОСНОВА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от основателен. В тревогата си Цонка нито се сещаше да помисли колко нейните предположения бяха лишени от основателност. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 90. Ако се още маеме.. ще дадем сила на Каравеловото регентство.. Муткуров признаваше основателността на тия доводи, но той не смееше сам да вземе никакво решение. С. Радев, ССБ II, 15. Подобно разсъждение, ако и да има някаква си основателност, но то все пак е несправедливо. НБ, 1876, бр. 3, 12.See more