отдръ̀пвам - първо лице, единствено число, сегашно време отдръ̀пваш - второ лице, единствено число, сегашно време отдръ̀пва - трето лице, единствено число, минало свършено време отдръ̀пваме - първо лице, множествено число, сегашно време отдръ̀пвате - второ лице, множествено число, сегашно време отдръ̀пват - трето лице, множествено число, сегашно време отдръ̀пвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отдръ̀пвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отдръ̀пвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отдръ̀пваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отдръ̀пваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отдръ̀пвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отдръ̀пвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отдръ̀пващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдръ̀пващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отдръ̀пващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отдръ̀пваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдръ̀пващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отдръ̀пващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдръ̀пващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отдръ̀пващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдръ̀пващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отдръ̀пвайки - деепричастие отдръ̀пвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отдръ̀пвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отдръ̀пвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отдръ̀пвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отдръ̀пвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отдръ̀пвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отдръ̀пвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отдръ̀пвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отдръ̀пвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отдръ̀пван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отдръ̀пвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отдръ̀пваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отдръ̀пвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отдръ̀пваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отдръ̀пвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отдръ̀пваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отдръ̀пвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отдръ̀пваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТДРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; отдръ̀пна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. отдръ̀пнат, св., прех. 1. С дърпане отмествам нещо настрана или назад или отдалечавам някого от дадено място; оттеглям, отстранявам. След време тя отдръпна тенджерата от позагасналото вече огнище. Ст. Марков, ДБ, 279. Но стражарът го полека отдърпва назад, за да отвори място на един големец. Ив. Вазов, Съч. ХI, 124. Балкан се спусна върху двамата войници с такава ярост, че те.. едва успяха да се запазят. Спусна се Къню. Той хвана кучето, отдръпна го с големи усилия настрана. Й. Йовков, Разк. I, 124. Жената хвана ръката му и поиска да я целуне. — Не, не трябва — рече Евгени с неприятното чувство на срам, като бързо отдръпна ръката си. Д. Ангелов, ЖС, 16.Виж повече2. Прен. Ставам причина някой да престане да участва в някаква обща работа, да бъде съпричастен с нещо. Единството на възточната черква постоянно се разваляше от ересите, които едни отдръпваха от черквата, а в други възбуждаха съмнение и недоумение за най-важните догмати на християнската вяра. ПСп, 1873, кн. 7-8, 53-54.
3. Прен. Отказвам, оттеглям. Кратко казано статията съдържа: порицание за дарителите, загдето са пренебрегнали честната си дума и са отдръпнали поддръжката си на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 154.
4. Рядко. Ставам причина някой да престане да бъде близък с някого; отчуждавам, отделям, отдалечавам. При това, то [недоверието] не беше никак потайно.. Дори го отдръпна съвсем леко от баща му. Цв. Чалъков, ЗИК, 41. отдръпвам се, отдръпна се страд. Бай Ганю се бави дълго време.. най-сетне отдръпна се завесата и той се яви в натура, с влакнати гърди и с нашарени от чорапите нозе. Ал. Константинов, БГ, 13.
ОТДРЪ̀ПВАМ СЕ несв.; отдръ̀пна се св., непрех. 1. Отмествам се на някакво разстояние настрана или назад от нещо; отстранявам се, оттеглям се, отдалечавам се. — Остави ме да си вървя, Брайко. Мамка ще ти се кара.. Момъкът не се отдръпна, а препречва пътя на момичето. А. Каменова, ХГ, 220. Жената на няколко пъти беше изтласквана напред, прекрачваше прага, но пак се отдръпваше назад. Виждаше се, че се колебае. Б. Несторов, АР, 154. Като ни видяха измокрени и кални, хората се отдръпнаха от печката и ни сториха място до нея. Ал. Спасов, С, 12. Ледът внезапно се продъни и еленът потъна до гърди в студената вода на вира. Вълците се отдръпнаха и наклякаха по края на голямата копка. Ем. Станев, ПЕГ, 35. По това време вятърът утихваше, вълните се отдръпваха далеч от брега, сякаш се срамуваха от нощната си лудешка игра. Ал. Бабек, МЕ, 87.
2. При военни действия — придвижвам се назад от заетите позиции; оттеглям се, отстъпвам. И така след кратки, но упорити схватки татарите почнаха бавно да се отдръпват на север. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 424. Но Топорът не знаеше, че тази заран — след като той се отдръпна с хората си от подножието на Орлов връх — скоро там се появиха първите партизански разузнавачи. Ив. Хаджимарчев, ОК, 411. — Тъкмо бяхме решили, че не е възможно да се води повече борбата..., да изстреляме последните няколко куршуми и да се отдръпнем, и изведнъж.. устата на едната картечница млъкна. П. Михайлов, МП, 124. Взводът започна да се изтегля без команда. Смутените войници бързаха да се отдръпнат и плахо поглеждаха тълпата, която настъпи подире им. Ем. Станев, ИК I и II, 123.
3. Прен. Преставам да участвам в някаква обща работа; оттеглям се, отказвам се. — Запомни, бате, че сме те молили да се сортачиш с нас! Да не вземеш утре да речеш, че сме те измамили и сме те накарали да се отдръпнеш, за да делим само двама със Стефана. Д. Немиров, Б, 72. Недълго време след Левски биде арестуван неговият заместник Атанас Узунов. Тоя разгром.. понижи революционното настроение на емиграцията, някои от нейните дейци се отдръпнаха от делото. Г. Бакалов, Избр. пр, 226. През румънско той членува някое време в Добруджанската революционна организация, но скоро се отдръпна от нея — притиснат от грижите за семейството. П. Славински, ПЗ, 21.
4. Прен. Преставам да съм близък с някого, охладнявам в отношенията си с някого; отчуждавам се. Нонка разбра, че няма да ѝ угоди с нищо, отдръпна се от нея и между двете се затаи мълчалива вражда. И. Петров, НЛ, 166. Като избраха Ангела за кмет, Недьо едва се осмели да му честити. След това се отдръпна. Нещо изстина в него. В. Геновска, СГ, 327. Обикнаха я и тя им бе благодарна. Ала само подир няколко дена политзатворничките промениха държането си към Росинка. Те се отдръпнаха от нея.., започнаха да я поглеждат подозрително и недоверчиво. Д. Ангелов, ЖС, 326. При това, колкото и да съм ся отдръпнал от хора, сърцето ми всякоги е миляло за роднини. Д. Войников, РК, 70.