отмѐствам - първо лице, единствено число, сегашно време отмѐстваш - второ лице, единствено число, сегашно време отмѐства - трето лице, единствено число, минало свършено време отмѐстваме - първо лице, множествено число, сегашно време отмѐствате - второ лице, множествено число, сегашно време отмѐстват - трето лице, множествено число, сегашно време отмѐствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отмѐствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отмѐствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отмѐстваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отмѐстваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отмѐствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отмѐствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отмѐстващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмѐстващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отмѐстващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отмѐстваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмѐстващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отмѐстващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмѐстващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отмѐстващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отмѐстващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отмѐствайки - деепричастие отмѐствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отмѐствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отмѐствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отмѐствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отмѐствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отмѐствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отмѐствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отмѐствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отмѐствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отмѐстван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отмѐствания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отмѐстваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отмѐствана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отмѐстваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отмѐствано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отмѐстваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отмѐствани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отмѐстваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТМЀСТВАМ, -аш, несв.; отмèстя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Местя, премествам нещо или някого от дадено място на неголямо разстояние, обикн. с дърпане. Усилието, което правя, ми се струва тъй грамадно, като че вдигам на раменете си цял вагон или отмествам воденичен камък. Л. Стоянов, Х, 47. Райка стоеше над кладенеца и гледаше как прелива водата от менчето, без да се сети да го отмести. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 52. „Някъде има скривалище — мислеше си той раздразнено.“ Загледа дъските на пода,.., отмести миндерлъка, леглата. Ст. Дичев, ЗС II, 634. Тя отиде до прозореца, отмести завесата и видя на тротоара спряла кола. М. Грубешлиева, ПП, 305. Те [децата] стояха дълго до гишето. Хората ги блъскаха, отместваха, отминаваха, всеки със своите мисли. Др. Асенов, СВ, 49. // С дърпане отдалечавам, отстранявам от нещо или от дадено място част от тялото си (ръка, крак и др.). — Ах, колко теглим ние, жените, от тоз темперамент! .. Неговото коляно се е допряло до нейното, но тя е твърде увлечена в спомените си и не го отмества. К. Константинов, СЧЗ, 137. „Светът, братлета, е казан над горяща пещ; за да не изгорите цели и да изживеете годините си по-удобно, научете се да отмествате и повдигате ту единия, ту другия си крак. Ще ви пари сегиз-тогиз, но няма да изгорите“. СбЦГМГ, 37.Виж повече2. Прен. Обикн. след отрицание, в съчет. със същ. п о г л е д, о ч и — преставам да гледам нещо или някого, да насочвам погледа си към нещо или някого. — Народний войводо! — повтаряше той, без да отмества поглед от трепкащото небе, където звездопадът продължаваше своята тайнствена игра на вълшебствата. — Кълна се, цял живот ще следвам твоя пример, твоя път! Ст. Дичев, ЗС I, 223. — В корема ли е раната? — попита безсмислено командирът, макар да знаеше отлично, че раната е именно в корема. — Тъй верно, господин поручик, — отвърна войникът, като не отместваше от него печалните си очи. П. Вежинов, ВР, 277. Началникът се изправи зад масата — пернал едни очи в моите — не ги отмества. Н. Хайтов, ДР, 145.
3. Прен. Променям насоката, характера на нещо (обикн. някакъв разговор, въпрос, тема), за да избегна нещо нежелателно или неудобно за мене. — Ами какво ти правят комшиите? — отмести разговора дядо Иван. Ст. Марков, ДБ, 98. Снегът, който още трепкаше на къдравите ѝ коси, отмести разговора върху ранната зима. М. Грубешлиева, ПП, 29.
4. Прен. Остар. Измествам (в 4 знач.). Той ся боеше да не би като отиде на Испания, да подействува пак и сполучи първото си достояние като наследствен княз на Западна Индия и така да го отмести и наследи. П. Кисимов, ОА I (превод), 165. отмествам се, отместя се страд. Допря крак до паралията, изтика я до стената и посегна да прегърне жена си. Тя го удари по ръката и му се скара: — С крак софра се не отмества. К. Петканов, ОБ, 203.
ОТМЀСТВАМ СЕ несв.; отмèстя се св., непрех. Придвижвам се, премествам се от първоначалното си място леко на неголямо разстояние встрани; измествам се. Пенка, опряла о амбаря, видя, че нема вече къде да се отмества. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 13. Скочи, задърпа вратата да я отвори, но желязната чивия не се отместваше. Сети се, че е заключил. Й. Радичков, СР, 37. При преминаване през плочки с успоредни стени, лъчите се отместват встрани, без да се отклоняват. Физ. Х кл, 1951, 135. Дърветата не чуха тоя вик, ала небето трябва да е чуло, защото облаците се отместиха и от една пролука се показа.. Слънцето. Н. Хайтов, ПГ, 7.