отличѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано отличѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отличѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отличѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано отличѝтелната - единствено число, женски род, членувано отличѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано отличѝтелното - единствено число, среден род, членувано отличѝтелни - множествено число, нечленувано отличѝтелните - множествено число, членувано
1 отличителен - разграничителен - различителен - диференциален (спец.)2 забележителен - особен - свойствен - специфичен - типичен - характерен - отличителен - присъщ
ОТЛИЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за отлика на някого или нещо.
Отвори гардероба, намери легитимацията си в сакото и я показа. — Иван Петров Георгиев, — прочете офицерът — скулптор, женен. Отличителни белези ... вдигна очи и свери човека с портрета. М. Грубешлиева, ПП, 266. Той си замина за града, като към направеното разследване се задоволи само да прибави точното описание на чертите и отличителните белези на избягалите престъпници. Й. Йовков, Ж 1945, 245.Виж повече