хара̀ктерен - единствено число, мъжки род, нечленувано хара̀ктерния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член хара̀ктерният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член хара̀ктерна - единствено число, женски род, нечленувано хара̀ктерната - единствено число, женски род, членувано хара̀ктерно - единствено число, среден род, нечленувано хара̀ктерното - единствено число, среден род, членувано хара̀ктерни - множествено число, нечленувано хара̀ктерните - множествено число, членувано
характèрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на характера на нещо.
Виждал съм го, застанал до самата черта на водата, в характерната за моряците поза: малко разкрачен, ръцете отзад, лулата в уста. Йовков. 2. Който има ярко изразени черти, белези; особен, типичен. Като размислих добре, намерих за необходимо и първата ми сбирка Майска китка да бъде застъпена поне от няколко стихотворения в първия том. Пращам Ви някои от по-характерните, за да се поместят. Вазов. Но нека го разкажа тук тоя характерен случай, според както съм слушал за него от мама. Влайков. Младото му лице беше спокойно и мило. Характерната гънка на устните му, която като че бе свързана с неговата твърда воля, сега беше изчезнала. Г. Караславов.Виж повечехарàктерен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. За човек — твърд, упорит, постоянен. Противоп. безхарактерен. Ето какъв идеал ни трябва да постигнем: да се превъзпитаме! да станем хора характерни. Вазов.