отра̀ствам - първо лице, единствено число, сегашно време отра̀стваш - второ лице, единствено число, сегашно време отра̀ства - трето лице, единствено число, минало свършено време отра̀стваме - първо лице, множествено число, сегашно време отра̀ствате - второ лице, множествено число, сегашно време отра̀стват - трето лице, множествено число, сегашно време отра̀ствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отра̀ствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отра̀ствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отра̀стваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отра̀стваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отра̀ствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отра̀ствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отра̀стващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отра̀стващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отра̀стващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отра̀стваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отра̀стващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отра̀стващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отра̀стващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отра̀стващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отра̀стващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отра̀ствайки - деепричастие отра̀ствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отра̀ствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отра̀ствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отра̀ствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отра̀ствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отра̀ствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отра̀ствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отра̀ствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отра̀ствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ОТРА̀СТВАМ1, -аш, несв.; отра̀сна, -еш,
мин. св. -ах и отраста̀, -èш, мин. св. отра̀стох, прич. мин. св. деят. отра̀съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. 1. За човек — ставам по-голям, по-висок на ръст, като същевременно заяквам и се развивам физически и духовно; пораствам, израствам. Сина си бае Блашко беше издържал да свърши гимназия, защото същото правеха и други от неговата ръка еснафи. Но когато момъкът почна да отраства, на бае Блашко залегна на сърце — да го види да е началник в техния си град — ред да туря. А. Страшимиров, К, 21. — А тряба да се работи и дечицата да се отхранят. Нека да е здраве, а зле, добре тряба да се живее — човеци сме. И така зле ли, добре ли, гладни и жадни, голи и боси, а моите сиротчета отрастоха — четиринайсета година им настана. Л. Каравелов, Съч. IV, 75. // За животно — ставам по-голям, заяквам; пораствам. Бащата продължаваше да носи храна.. Но щом малките лисичета отраснаха достатъчно той започна да се вестява рядко. Ем. Станев, ПЕГ, 93. „Кога ся храни и държи на паша спротив както го тегли и кара естеството, добичето по целий състав на тялото си ся разпуща и наяква. На това ако ся не тури основа докле са млади добичетата, то кога отрастат, тий никога няма да достигнат да бъдат толкова яки, колкото ся иска“. Лет. 1874, 279. // За растение, обикн. дърво — ставам по-голям в сравнение с предишната височина; пораствам, израствам. Пък и тя [гората] беше отраснала — имаше дъбаци, чиито върхове едвам се достигаха с поглед отдолу, камо ли добиче да им направи пакост. Кр. Григоров, Н, 206.Виж повече2. Обикн. с предл. в и п р и. Раста, прекарвам детските и юношеските си години при някого, някъде или при определени условия. Една перачка прибра детето.. Детето отрасна сред жега и сапунена пара. М. Грубешлиева, ПП, 96. Бешков се роди и отрасна в една истинска къща. Ал. Гетман и др., СБ, 282. Дали като бе отраснал при стария, та не можеше да го прежали, или не можеше да понася младия.., но немият го дебнеше на всяка стъпка. Н. Нинов, ЕШО, 18. Проклет и триклет човек! Да беше от някоя долна порода, или да беше някой див и от гората слязъл преждума му главата, но той беше уж в град отхранен, в град отрасъл. Ил. Блъсков, ПБ I, 104. Деца, които са отрасли разпуснато, а особено без майчино възпитание, изпървом биват немирни, вироглави и, като не отдават никаква почит на родителите си, достигат после да бъдат най-злочестни хора на света. У, 1870, бр. 2, 34.
3. Прен. Оформям се, очертавам се като някакъв. Девойките на баба Суса отраснаха хубави, високи като тополи, работни и послушни. Кр. Григоров, И, 53. Ако вкъщи всъде все влада любовен дух, ако ум и сърце господаруват, ако водят и оправят детето разумно и любезно, то знайте, че от онова дете ще отрасте добър гражданин. Лет., 1874, 101. Синове и дъщери му отрастоха лика и прилика, достойни за славний си баща. Й. Груев, СП (превод), 307. Няма леля ѝ рожба от сърце — / .. / Та Ралица отгледа като майка, / дор отрасна — за чудо и приказ. П. П. Славейков, БЛ, 27.
ОТРА̀СТВАМ2, -аш, несв.; отраста̀, -èш, мин. св. отра̀стох, прич. мин. св. деят. отра̀съл, -сла, -сло, мн. -сли и (рядко) отра̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. Отглеждам, отхранвам. Дядо Нойко никога не беше прекъсвал грижите си за Конда. Отхрани го, отрасна го, ожени го.., но душата с нищо не се промени. Д. Немиров, Б, 18. Не по-малко потребно е и за онези българи, които ся занимават с орачество и скотовъдство, да дойдат тука и да видят с какви леснотии си оре тукашният свят и по какви лесни и прости начини си отраства добитъкът и обогатява дома си. Лет., 1874, 283-284. — О Боже, Боже! Жива ли да бъда аз да видя рожбите си по чужди врата;.. дето щяла съм да ви отраста до този ред, уж да ви се радвам на старини, то по-добре е било, майки, още додето сте били пеленачета.. да съм ви живи закопала. Ил. Блъсков, ЗК, 74. — Херцоге, рибарите, които са ми отрасли в Калабър.. дали ми са едно наставление, с което человек изгубва живота си, но никога честта си: „Прави каквото казваш, казвай каквото правиш“. К. Величков, ЛБ (превод), 54-55. отраствам се, отраста се, отрасна се страд.