изра̀ствам - първо лице, единствено число, сегашно време изра̀стваш - второ лице, единствено число, сегашно време изра̀ства - трето лице, единствено число, минало свършено време изра̀стваме - първо лице, множествено число, сегашно време изра̀ствате - второ лице, множествено число, сегашно време изра̀стват - трето лице, множествено число, сегашно време изра̀ствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изра̀ствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изра̀ствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изра̀стваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изра̀стваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изра̀ствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изра̀ствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изра̀стващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изра̀стващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изра̀стващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изра̀стваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изра̀стващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изра̀стващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изра̀стващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изра̀стващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изра̀стващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изра̀ствайки - деепричастие изра̀ствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изра̀ствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изра̀ствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изра̀ствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изра̀ствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изра̀ствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изра̀ствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изра̀ствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изра̀ствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 издигам се (прен.) - преуспявам - израствам (прен.) - просперирам 2 развивам се (ставам по-зрял) - израствам 3 пораствам - израствам - отраствам - възмъжавам - отхвръквам (разг.)Виж повече4 пораствам - израствам - издължавам се - отхвръквам (разг.) - източвам се (разг.)5 израствам - изниквам - пониквам - покарвам 6 израствам - набождам - пониквам - покарвам (за брада и др.)
ИЗРА̀СТВАМ, -аш, несв.; израстà, -ѐш,
мин. св. изрàстох, прич. мин. св. деят. изрàсъл, -сла, -сло, мн. -сли и изрàсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За растение – като раста от семе, от корен и под., появявам се, показвам се над земята; пониквам, покарвам. Клонче босиляк падна на калдъръма в зелената пачина, която беше израсла между камъните и се беше разстлала като зелено кадифе. Ц. Гинчев, ГК, 241. Из попуканите плочи / са израснали треви. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 175.Виж повече2. За растение, обикн. дърво – ставам висок или по-висок, по-голям в сравнение с предишната си височина; пораствам. На Денчовия път имаше високи царевици – тази година и житата, и царевиците израснаха високо. Сл. Трънски, Н, 267. Житото, което бяха посели в нивата над къщичката на полската мишка, израсна високо. Св. Минков, СЦ (превод), 72. – За една година крушата подкара и израсте над главата ми. На другата година събрах цял кош круши. К. Петканов, СВ, 110. Той израсна кичест явор, а до него аз калина. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 124. По склонът ронливи на поройна урва / израснал е дъб великан / и дълги столетия, сам в самотата, / издига той гордий си стан. К. Христов, ВС, 65.
3. За коса, нокти, зъби, рога, пера и под. – показвам се и раста над кожата, над венците. – Ах, ти, умнико! – говори той – твоят ум ще доде, кога ти израсте коса... и мустаци... Й. Йовков, Разк. I, 27. Като вземеше печена ябълка или печен картоф още горещ и го натиснеше върху челото на някой кон, на това място след време израстваха бели косми и ставаше звезда. Й. Йовков, ΒΑΧ, 188. Потурите цъфнаха, краката обосяха, косите до раменете израснаха, ала торбата се напълни със злато и сребро... Работа, работа, друго не знае Кондо. Д. Немиров, Б, 150. Господ ще изчисти тогава стадото от вълци и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи зъби, та ще почнат да се хапят помежду си, като бесни... М. Георгиев, Избр. разк., 125. Лицето му излъчваше същата чистота и спокойствие, той вървеше все тъй прав като върлина, само клинообразната му брада бе съвсем побеляла, тъй снежночиста, че сякаш космите не бяха израснали от неговата кожа. Ст. Загорчинов, ДП, 460. На бебето му израснаха първите зъбки. Δ Нокътят на палеца ми падна, но скоро ми израсна нов.
4. Обикн. за човек – ставам по-голям, по-висок на ръст, като същевременно заяквам и се развивам физически и духовно; пораствам. Израснал беше Давидко като върлина, висок, плещест, с дълги крака, с дълги ръце. Й. Йовков, АМГ, 82. – О-хо! Добре дошъл, Ванко! Брей, какъв си израснал! М. Грубешлиева, ПИУ, 9. До шестнайсетата си годишна възраст изглеждаше изостанал в развитието си – приличаше на четиринайсетгодишно дете, дребничко, но здраво. По-късно израсна бързо, наедря и задмина връстниците си. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 31. Юрталанката гледаше сина си и хем искаше да му се кара, хем му се радваше. Той беше израснал – цял мъж. Г. Караславов, С, 191. – Па много си израсъл, бе сине! Какъв мъжага си станал! Д. Ангелов, ЖС, 151. – Ех, Тино, като си спомня какво малко фърфалаче беше, когато работех в Беслеменов, а сега каква мома си израсла. Д. Кисьов, Щ, 393. Дядо му каза, че който пие мечешка вода, израства по-силен от мечка, почва да расте на високо, става планина човек. А. Каралийчев, ПС I, 24.
5. Обикн. с предл. в, при и др. Раста, прекарвам детските и юношеските си години при някого или при определени условия, среда и под. Тя не беше израснала в грижи и немотия, но животът я научи на всичко. Г. Караславов, ОХ ІІ, 15. Жена му започна все по-малко да се заседява в рудничната вила, накрая съвсем престана да идва и децата израснаха без неговия контрол. X. Русев, ПЗ, 33. – Нека синът ми да има свой хубав дом. Нека израсне в него, за да го чувствува свой. П. Спасов, ХлХ, 179. – Човекът е израсъл в господарска къща. Подквасата, дето се казва, е лоша. Но ще се оправи – търпение! А. Гуляшки, МТС, 317. Библиотеката и лабораторията на чичо му, при който беше израсъл, бяха насочили отрано интересите му към експерименталните науки. Д. Ангелов, ЖС, 171. Дори да не падаха от плещите им златоткани плащове, дори да не се виждаха под тях скъпи византийски одежди, само по изразите на лицата се разбираше, че това са знатни хора, израсли в охолство. А. Дончев, СВС, 8. Аз пак те обичам, / Родино на Гоце и Даме, / защото израснах, / защото закрепнах във теб. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Израснал съм без родители. Δ Израснах на село.
6. Прен. За селище, квартал, сграда и под. – бивам изграден, построен, създаден. По западните брегове на континента израстват нови търговски градове. Ив. Мирски, ПДЗ, 124. Чуха кърджалиите, урнаха се отвсякъде към Бакъджиците и само в няколко дни на поляната при Седемте кладенци израсна голям лагер. Й. Йовков, СЛ, 121. Там, където не беше останал камък върху камък, израстваха като по чудо нови крепости – сякаш българите трупаха по пътя му все нови и нови планини, както строяха отново срутените си крепости. А. Дончев, СВС, 562. В късо време по двата бряга на р. Струма израснаха редица предприятия, които образуват гръбнака на нашето тежко машиностроене. Пр, 1954, кн. 1, 13. Израстват нови жилищни квартали.
7. За населено място – ставам по-голям чрез застрояване на нови площи с жилищни и други сгради; разраствам се. За една-две години изостанала и занемарена София израснала и се разхубавила с новите кооперации, които никнели като гъби по всички краища на просторното поле. К. Калчев, СТ, 248. Английският крал подарил колонията на своя брат, дук Йорк, и от тогавашните 1500 жители израсъл днешният най-голям град в света. Г. Белев, КВА, 77.
8. Прен. Виждам се, появявам се изведнъж пред очите на някого, като че ли изниквам. Тръгваме в дясно и наблизо пред нас израства монументалната бяла сграда на Министерството на външните работи. Н. Фурнаджиев, МП, 71. Те [послушникът и Теодосий] походиха петдесетина крачки, без да говорят. Пред тях израсна грамаден столетен дъб. Ст. Загорчинов, ДП, 187. Морето потъмня. Но ето че там, където небето още продължаваше да пламти, изневиделица, сякаш върху екран, израсна мрачният силует на един огромен военен параход. А. Каралийчев, НЧ, 70. В такива мигове пред моите очи сякаш някоя невидима ръка бавно надипля простряна между небето и земята завеса и аз виждам как израстват пред мене огрени от знойното слънце, страхотно изправени медножълти скали. Г. Райчев, Избр. съч. II, 36. Това пътешествие продължава час, два. Полека-лека се развиделява, наоколо почват да израстват баири, дървета, облаци, сякаш светът сега се ражда. К. Константинов, ППГ, 63–64. Рядката като паяжина мъглица започна да се вдига. Купните израснаха – златисточервеникави, небето избледня. А. Гуляшки, СВ, 51. Над нас Мургаш израства мощен, / небето синьо с плещест гръб подпрял. В. Андреев, ППес, 72. // Обикн. за човек – появявам се неочаквано, ненадейно пред някого. Дома, под навеса беше седнала Нона, държеше Янка права в полите си и играеше с нея. Увлечена в играта, тя не забеляза кога Найден израсна пред нея. Г. Райчев, ЗК, 118. От тъмнината неочаквано израсна непознат мъж и се спря пред него. М. Марчевски, МП, 35.
9. Прен. Обикн. в съчет. с предл. пред и същ. очи, поглед. За образ, представа – появявам се в съзнанието, мисълта, въображението така живо, конкретно, като че напълно действителен, реален, истински; изпъквам. „Онова време“ – помисли си той и в спомена му израсна едно момиче, толкова различно от тази жена с отпуснати гърди, с гушка под брадата. М. Грубешлиева, ПИУ, 93. Когато си седна и се поуспокои, пред очичките му израсна сърдитото лице на баща му. Ил. Волен, РК, 59. Във въображението на Марин полека израстваше големият град с широките булеварди в центъра и с мрака на далечната бедняшка периферия. Кр. Велков, СБ, 119. Мисълта му се разкъсва и внезапно изплува из жълтеникава мъгла, израства скъп образ. З. Сребров, Избр. разк., 47.
10. Прен. Достигам по-висока степен в своето професионално, идейно, социално, творческо или нравствено развитие. Крум Григоров израсна като един от добрите наши белетристи след Девети септември. Г. Константинов, ПР, 281. Никой от нас и не подозираше дори, че покрай нас, в нашата среда, се формира един голям писателски талант, че от Митко Иванов ще израсне Елин Пелин. СбАСЕП, 151. Жертвите, мъките и страданията, които народът понесе през годините на тежката кръвопролитна война, не бяха минали напразно. Обикновените трудови хора бяха израснали политически с няколко степени. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 76. Колко бързо израстоха неговите състуденти! А. Каралийчев, НЗ, 72. – Не мисли, че никой не вижда какво прави главният инженер, че не следят как той израства. Д. Кисьов, Щ, 520. Чрез песента, която той избра като най-сигурно възпитателно средство, Д. Христов израсна като голям музикален педагог. Пеене VIII кл, 54. // Разш. За партия, организация, обществено движение и под. – развивам се, укрепвам, утвърждавам се. Комитетската организация израства като последна и най-зряла форма в развитието на българската национална революция. Ив. Унджиев, ВЛ, 103.
◊ Да ти израсте на гроба трева. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Да бъдеш забравен от всички след смъртта си. Загрижила се попадията, че е израсла на попа брада. Диал. Подигр. Употребява се, когато някой привидно се тревожи за нещо излишно. Израснал на дюшек. Разг. Отгледан от родителите си с прекалени грижи; разглезен. – Израснала сте на дюшек, така казват в нашия край. Татко професор, уважаван човек... домашен уют... Ем. Манов, БГ, 150. Израсна ми на корема. Разг. За ядене – много ми омръзна, втръсна ми се (когато се яде все едно и също ядене). Всеки ден фасул – израсна ми на корема. Δ Картофи пържени, картофи варени, картофи на фурна – израснаха ми на корема тия картофи. Израсна ми на пъпа. Разг. Обикн. за нещо, което ми е омръзнало, отегчило ме е, досадно ми е. Изпитите, та изпитите! Вече на пъпа ми израснаха тези изпити. Израсна ми на сърцето. Разг. Силно желая нещо и все за него мисля. За тази къща те отколе си шушукаха, тя беше израснала на сърцата им. Г. Караславов, Избр. съч. X, 75. Еле тази Солунска митница – на сърцето ми е израснала, ваджията! Ал. Константинов, Съч., 213. Израствам / израсна в (пред) очите на някого. Разг. Спечелвам уважението на някого с някаква своя постъпка, проява, качество. „Колко е хубаво, че на такъв човек служи Кузман, а не е слуга у велик болярин!“ И Кузман израсна в очите ѝ, сърцето ѝ все повече се разтваряше за него. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 417. Началникът израсна изведнъж пред очите им [на първенците на града] като човек деен и, главно, смел до безразсъдност. Ст. Чилингиров, ПЖ, 109. Израствам / израсна в собствените си очи. Разг. Придобивам по-високо самочувствие, имам вече по-хубаво мнение за себе си, поради някаква своя постъпка, проява. Моята остроумна постъпка предизвика всеобщо одобрение и бурен смях. В този миг аз израснах в собствените си очи. Ем. Манов, ПУ [еа]. Израстват ми / израснат ми крила (криле). Книж. Повишава ми се самочувствието, чувствам желание и готовност да извърша големи дела. – Ще бием турчина общо, няма какво! По някакъв неочакван, чуден начин огромният товар се смъкна от гърба на Раковски, струваше му се, че са му израснали криле и че би могъл да литне. Ст. Дичев, ЗС I, 312. Оттука Стефан вземеше ли или не цвете от Дойна, на раменете му сякаш израстваха крила, прескачаше долове, мяташе се от баир на баир и за една минута беше при воденицата. Й. Йовков, СЛ, 21. Като че (сякаш) израствам / израсна из (от) земята. Разг. Идвам, появявам се изведнъж, внезапно някъде, без околните да са забелязали приближаването ми. – Ето го! – извика уплашен писарят. – Агентът! Насреща! Кметът и секретар-бирникът дигнаха веднага глави. Наистина, на височината откъм селото, като от земята беше израснал съвсем ненадейно агентът с целия си ръст. Д. Калфов, КР, 23. Нона се уплаши, че е късно, че е сама, но на няколко крачки настрана се мярна човек, като че израсна из земята. Й. Йовков, ЧКГ, 202. Кога<то> ми израсте върба в гъза (задника). Диал. Вулг. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Чакай кога му израсте върба в задника. Π. Ρ. Славейков, БП II, 202. Кога<то> ми израсте на гроба трева. Диал. Ирон. Никога. Ще прокопса, кога му израсте на гроба трева. Π. Ρ. Славейков, БП II, 217. Кога<то> на коня израснат (израстат) рогове. Диал. Прен. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, да се осъществи). – Каймакаминът няма да отиде при хайдутите – колебливо подзе Махмуд бей. – Бъзлив е, нали? – и Мито Ковано се усмихна с лукавите си очички. – Ще иде, кога на коня израстат рогове! А. Христофоров, А, 347. Не съм израсъл за една нощ. Разг. Не съм неопитен, зная как да постъпя, обигран съм. Веднага си поисках моето, не съм израсъл за една нощ.