пока̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време пока̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време пока̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време пока̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време пока̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време пока̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време пока̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пока̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пока̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пока̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пока̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пока̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пока̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пока̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пока̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пока̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀рвайки - деепричастие пока̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пока̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пока̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пока̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пока̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пока̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пока̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пока̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пока̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПОКАРВАМ1, -аш, несв.; пока̀рам, -аш, св., прех. 1. Прех. и непрех. Карам (в 4-8 знач.) малко, известно време. —
Дайте да покарам аз! — .. Долу ръцете! Вие сте пехотинец, вие не разбирате от коне. Й. Йовков, ЧКГ, 17. Архитектът .. на няколко пъти по време на пътуването искаше от Графа да му позволи да покара. Бл. Димитрова, ПКС, 282. — Я на сино лека кола му купих .. Ама сега сал ме вози у нея. Не ми я дава да я покарам, оти съм бил много буен. Д. Дамянов, ПИЩ, 82. Зима .. Режимът режим е. / Как да го спазя сега? / Ски не покарам ли зиме, / моля, кажете кога? Цв. Ангелов, СГ, 54.Виж повече2. Само св., безл. покара. Продължи малко, известно време да бъде както е започнало или както е било досега. — Ще получиш кола и даже в ООН може да те изпратим. Като покара така известно време, ние ще ти съобщим и ти ще прокламираш:„Дайте на Мексико“. ВН, 1958, бр. 2201, 4. // Диал. Обикн. с обст. поясн. за начин. Започне да се развива, осъществява по някакъв начин (добре или зле) нещо, което се подразбира (положение, състояние, дейност, работа и др.); тръгне. „Учил си, хубаво, но както е покарало всички да учат, къде ще му излезе краят.“ Кр. Григоров, ПЧ, 27.
3. Остар. и диал. Подкарвам. — Де си ти покарал овцете? — продължава тя [жената]. — Днес нали е неделя? П. Тодоров, И II, 149. Заиграло се пастирчето с другарчетата си .., и кравите навлезли в кукуруза на Боянкинци и си ядат .., те какво ядат, ама повече газят. Пъдарят ги вижда и ги хваща. И чак когато го покарва, децата се сепват. Ст. Даскалов, БМ, 270. Че си колата покара, / че го закара, .., / у бащини му ливади. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 53. Фенерските гърци щом останаха, .. сами да си вършат работата, покараха я пак както си знаят те, фенерската. Г, 1863, бр. 6, 42. Това момиче се нарича Лора Бриджман. Когато беше покарало втората си година, то падна болно. ИЗ 1874-1881, 1882, 33. Той се е погрижил доста, за да запази армията от произволи и фаворизации, .. Последующите министри в това отношение я покараха съвсем безцеремонно. Пряп., 1903, бр. 10, 2. ● Безл. Пили са си две недели дена, / .. никой може да си се опие. / Ка покара у трекя неделя, / опил се е цар Бановик Петър. Нар. пес., СбНУ II, 87. Служба служи Станко Дука, / .., как е служил на Гергьовден, / покарало десет годин. Нар. пес., СбНУ X, 17.
4. Остар. и диал. Прокарвам. Помъчи се да глътне къшея си, .., но той се опря .. в гърлото му и не искаше да мине. Посегна бай Миню да грабне малко чорба, за да го покара. Ц. Церковски, Разк, 241. Он ойде гора зелена .., тамо се рало фанало, покара брезда дълбока, / превраща бело камене. Нар. пес., СбНУ XLIII, 415. Кога няма вино, ще се задоволиш и с крушеница или кисела грозденка, ако и тях ги няма, ще си покараш сухата хапка и с водица. Ил. Блъсков, ДБ, 90. Захващат [мъжете] каквото си искат и жените намерват тогаз време, та покарват своите си угоди. Г, 1863, бр. 4, 29.
5. Диал. Карам, насочвам овцете към стъргата за доене. Като при Стоян стигнаха [юнаците], / Стоян си стадо доеше, / малко момиче покарва. СбВСт, 128. — Не ви ли тряба покарач, / осцете [овцете] да ви покара? Нар. пес., СбВСт, 469.
6. Диал. Закарвам2. — Натовари две камили със злато и ще ги покараш от това село на друго. СбНУ XLI, 464. — Чуйте, стари, приказуйте, млади, / небо земя на съд покарало! Нар. пес., СбНУ XLIII, 487. покарвам се, покарам се страд. от покарвам в 1, 3-6 знач. Она същий плувач изкочи из водата с един кръпел слято сребро в ръце. На всички очи светнаха от радост и работата ся покара с по-голяма сполука. Й. Груев, СП (превод), 132. Тряба да са помислиле, че съм умрял, .. аз лежах веке в носила и увит в платно .. Усетих, че носилата се подигнаха и покараха се на кола около половин час време. Н. Бончев, Р (превод), 99. покарва се, покара се безл. от покарвам в 1-3 знач. — Ставайте. Поядохме, попихме .., повеселихме се .. Само да не ни излезе на носа. Че както се е покарало .., ще плаче някому майката .. Ще свири мачка на дудук. Т. Харманджиев, КВ, 75. — Зле сме с оранта .. — Ха дано се покара барем зимата и пролетта по-добри да са, .. — сякаш искаше да успокои както сина си, така и себе си. Кр. Григоров, Н, 8-9.
ПОКА̀РВАМ СЕ, -аш се, несв.; пока̀рам се, -аш се, св., непрех. Диал. Само З л. За време — наставам1, настъпвам3, започвам1; дохождам. Молих се на воденичарите, никой нищо не ти дава! Па и кучешко време се покара. Буките на воденицата са замръзнали, колелата не се въртят. Кр. Григоров, ОНУ, 82.
ПОКА̀РВАМ2, -аш, несв.; пока̀рам, -аш, св., непрех. 1. За растение — като раста от семе, от корен и под., появявам се, показвам се над земята; пониквам, изниквам, израствам, пораствам. По-изобретателните домакини се залутваха към слоговете и изложените на припек места и заничаха .. дали не е покарала копривата. Ст. Поптонев, ОБЛ, 169. Никой не ги [дърветата] садеше, покарваха едно от друго и хората ги пазеха и за плода, и за сянката. Д. Фучеджиев, Р, 156. Скоро ще покара тревата — райграс. С. Северняк, ОНК, 96. ● Обр. Човек е като дърво — дето е покарал, там да никне. П. Тодоров, И I, 86. // За лист и цвят на растение — появявам се, изниквам, пониквам, набождам. Пролетта дойде и листата на дърветата вече са покарали.
2. Прех. и непрех. За растение — пускам листа, клонки, разлиствам се. Един от двата бряста засъхна, .., сгърчиха се [листата му] и се свиха като опалени. Дървото не покара вече млад филиз и на другата година го отсякоха. Й. Йовков, Събр. съч. II, 1976 [еа]. Заредиха се все такива хубави дни, .., топли, .., дървесата .. отведнаж покараха — тополите и върбите спуснаха зелени коси, ябълките, сливите и всякакви други плодни дръвчета се разцъфтяха китка до китка, бяла и розова пяна кипна на кълба по градините. Д. Талев, ЖС [еа]. Погледнете .. всички дървета: кога вече покарат, .. знаете, че е вече близо лято. Библ., 1290. Лукът беше вече покарал пера и той се зае да му чисти тревата. К. Петканов, ОБ, 118. Дърво дафиново / листе покарало. БНПП II [еа]. — Пролет че да дойде, горо, / лисе че покараш. Нар. пес., СбВСтТ, 248.
3. За коса, косми, зъб, рога, пера и под. — показвам се, появявам се над кожата, над венците; пониквам, изниквам, израствам, пораствам. Прибра се Койчо. Той е вече възмъжал и заякнал. И мустачки му покарале. Цял ерген е станал. Т. Влайков, Съч. II, 240. Опашката на оскубаното петле беше покарала, остри пера стърчеха тук-там. Ст. Даскалов, ЕС, 217. Той [Фидан] беше само на осемнайсет години, тъмен пух бе покарал под носа му и по краищата на брадата му. Д. Талев, И, 106-107. Рогата на мъжкия [елен] опадват всяка година и веднага покарват нови. П. Петков, СП, 50. Преди да му покарат зъби, / той почва да се зъби. К. Христов, Избр. стих., 169.
◇ Рога ще покарам. Диал. Ирон. Обикн. във 2 и З л. Нищо няма да постигна, да спечеля, няма да имам никаква особена придобивка, полза от нещо. — Кое ще сечеш? — .. запита леля .. — Крушата, кое... — Какво ще ти се придаде, като я отсечеш? Рога ще покараш. Г. Краев, СбСт, 134.
ПОКА̀РВАМ3, -аш, несв.; пока̀рам, -аш, св., прех. Диал. Карам се на някого, укорявам някого; гълча, навиквам1, съдя, хокам, мъмря, ругая. Стана майка покарала: / — Ай ти, Стано, мила керко! / Не одай ми рано в църква; / в църков имат много гяци [дяци], / в тебе ке се опулеет. Нар. пес., СбБрМ, 5. — Стое, море, мала моме! / Стоя майка покарала / пръвнио ден на Великден. / Стоя ѝ се нажалило. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 157. покарвам се, покарам се страд.
ПОКА̀РВАМ СЕ несв.; пока̀рам се св., непрех. 1. Карам се малко. След войната хората се раздвижиха да търсят сметка, подърлиха се, покараха се, па току си седнаха по местата. Г. Караславов, СИ, 259. Отначало .. си виках: „Ех, етървите като етърви, ще се покарат, па ще тръгнат наред, ние нали сме си слога̀... Ала не би!“ Хр. Максимов, ЗР, 42.
2. Само несв. Карам се малко от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ).