набо̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време набо̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време набо̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време набо̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време набо̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време набо̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време набо̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време набо̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време набо̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време набо̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време набо̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време набо̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение набо̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение набо̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набо̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие набо̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие набо̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набо̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие набо̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набо̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие набо̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие набо̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие набо̀ждайки - деепричастие набо̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие набо̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие набо̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие набо̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие набо̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие набо̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие набо̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие набо̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие набо̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие набо̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие набо̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие набо̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие набо̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие набо̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие набо̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие набо̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие набо̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие набо̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАБО̀ЖДАМ, -аш, несв.; набода̀, -èш,
мин. св. набо̀дох, прич. мин. св. деят. набо̀л, прич. мин. страд. набо̀ден, св. 1. Прех. Бода нещо, обикн. на много места, като го правя на дупки; надупчвам. Докато запалените съчки пращяха в пещта, Кънювица омеси погачата, набоде я на няколко места с вилица, взе едно паче перо и я намаза отгоре с топена мас. А. Гуляшки, СВ, 299. ● Обр. От невисокия свод се спущаха дълги заледени висулки, каквито само през зимата се срещаха под стрехите. От тях капеше вода върху други ледени пръчки,.. Те бяха наболи свода и земята, като големи, чудновати гвоздеи и придаваха на пещерата страшен и тайнствен вид — също като в приказките. Ив. Мартинов, ПМ, 26.Виж повече2. Прех. Забивам2, втиквам остър предмет в нещо; набучвам, забучвам. — Вземи си от краставичките.. Миряна набоде на вилицата едно резенче, сдъвка го. Ем. Станев, ИК I и II, 196. Всички тия прекрасни гости пресягат уж срамежливо към дългата порцеланова чиния с разкъсано сякаш от бомба прасенце, набождат с виличките си някоя тлъста мръвчица или късче препечена кожица. Св. Минков, РТК, 140-141. Тато с четирирога вила яба набожда стовареното там сено и го подхвърля към един или друг ъгъл, дето ще бъде напластено. Т. Влайков, Пр I, 16.
3. Прех. Втиквам, закрепям някъде нещо, обикн. заострено; забождам, затъквам. Жените са наболи в косите си жълти цветя — димитровчета. А. Каралийчев, ПГ, 184. Враната решила да се разхубави. Насъбрала паунови пера и ги набола на опашката си. СбСт, 71. Дребен дъждец зароси над нивата.. Пъргавите жътвари набодоха сърпите по натъркаляните снопи, затекоха се към синура като подплашени яребици и се сгушиха в гъстия капинак. А. Каралийчев, В, 168. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи,.., набожда иглички по разкъсаните тропоски,.., опъва яката. З. Сребров, Избр. разк., 139.
4. Прех. Наранявам с бодене; убождам. Дигнал Ежко Кума Лиса на гърба си. И набол я със бодлите през торбата. Ран Босилек, Р, 58. Набодох си пръста.
5. Прех. Разг. Посаждам, засаждам обикн. много неща. Децата му набодоха много фиданки зад кошарата. Ст. Даскалов, ЕС, 42. През последните години много чиновници и работници поспестиха пари, накупиха малки късове земя и набодоха памид и болгар. С. Северняк, П, 99.
6. Непрех. За растения — пониквам съвсем слабо; покълвам. Из напечената от слънцето земя бяха наболи месести стръкове от лалета и божур, още нецъфнали. Й. Йовков, ЖС, 17. В гората,.., беше останал корав и тежък сняг, но по откритите полянки беше набола крехка тревица. И Петров, ЛГ, 106. Полето — някъде черно, където бе угарисано, другаде зелено, където бяха наболи есенниците — мамеше погледа ту надолу в гълъбовата далечина, ту по близките хълмове. Т. Харманджиев, Р, 14. Житата са вече наболи, а едно време бащите ни ринеха снега подир Коледа, за да дозасеят. А. Каралийчев, С, 105. // За косми и под. — израствам, показвам се съвсем слабо. От време на време Кондарев се усмихваше и усмивката се губеше в неговата гъсто набола брада. Ем. Станев, ИК I и II, 445. Облече се [Ванко], попипа брадата си, набола през нощта, спря пред голямото огледало до стената и за пръв път се видя от глава до пети. М. Грубешлиева, ПИУ, 14. Китан Щъркот се изправи срещу войводата висок чак до почернелите греди на пондилото, а едва що бяха наболи тъмни мустачки под носа му. Д. Талев, И, 28. Козлето забеляза коня,.., изви глава и насочи едва наболите си рогца към него. Д. Кисьов, Щ, 187. набождам се, набода се страд. от набождам в 1- 5 знач. набождам си, набода си възвр. от набождам във 2, З и 5 знач. Набоди си от мезетата.
НАБО̀ЖДАМ СЕ несв.; набода̀ се св., непрех. Наранявам се от нещо остро, което боде; убождам се. Отвори дядо поп очи, / посегна към шишето, / но се набоде на сърчи / и трепна му сърцето. Т. Харманджиев, П, 67. Набодох се на трън.