отска̀чам - първо лице, единствено число, сегашно време отска̀чаш - второ лице, единствено число, сегашно време отска̀ча - трето лице, единствено число, минало свършено време отска̀чаме - първо лице, множествено число, сегашно време отска̀чате - второ лице, множествено число, сегашно време отска̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време отска̀чах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отска̀чахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отска̀чахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отска̀чаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отска̀чаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отска̀чай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отска̀чайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отска̀чащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отска̀чащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отска̀чащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отска̀чаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отска̀чащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отска̀чащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отска̀чащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отска̀чащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отска̀чащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отска̀чайки - деепричастие отска̀чал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отска̀чалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отска̀чалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отска̀чала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отска̀чалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отска̀чало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отска̀чалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отска̀чали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отска̀чалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 виждам - минавам - посещавам - навестявам - гостувам - наминавам - отбивам се - отскачам (разг.) - прескачам - наобикалям 2 отскачам - прескачам
ОТСКА̀ЧАМ, -аш, несв.; отско̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Със скок или с бързо, активно движение се издигам или се отдалечавам от някъде или от нещо. Единакът отскочи с лекота, а след това се спусна към незащитения хълбок на овена. Н. Хайтов, ПГ, 58. Геня извика: — Не може да бъде! — в същия миг, когато еленът отскочи от земята и премина над главите на конниците. Й. Радичков, НД, 257. Лисицата Хитрана успя да отскочи навреме встрани от каменната градушка и остана жива и здрава. О. Василев, ДГ, 113. Сви се като топка, стрелна се напред, отскочи леко, прелетя над окопа и почти безшумно стъпи на насрещната страна. Ст. Дичев, ЗС I, 221. Нагоре срещу течението, над яза, отскачат от синеещата се вода мренки. З. Сребров, Избр. разк., 199. Те видяха как той от стъпалото на кабината насочи камиона към пропастта и как в последния момент отскочи. Д. Кисьов, Щ, 227.
2. Много бързо, стремително преминавам във въздуха някакво разстояние под въздействието на някаква сила, удар, сблъсък и под.; отхвръквам. Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите, чворести цепеници. Секирата се забиваше дълбоко, .., високо отскачаха трески. Д. Талев, ЖС, 38. — Ударих на камък! — Как така на камък? — попита Орце. — Бъди по-ясен.. — Кирката не хваща, отскача. Д. Спространов, С, 39. Ромейските копия отскачаха със звън от щитовете на Ондуракс и Севар. А. Гуляшки, ЗВ, 656. Когато някой селянин гаси със сопа пожар в стърнище, отскачат искри и пламъците обхващат все повече пространства. Д. Вълев, 3, 172. Задачата на новака беше проста. Той трябваше да стои на определено място под двата коша и да лови топките, отскочили от таблото. Ат. Мандаджиев, ОШ, 60. Размекнатият сняг се изсипа от клоните на една елха. Клоните отскочиха нагоре, освободени от тежестта. Ем. Станев, ЯГ, 58.
3. Прен. За мисъл, поглед и под. — рязко или често сменям насочеността си, обекта на внимание; отклонявам се, отплесвам се. Проветряването няма да стане с такива механически уредби. Мисълта му отскочи и кривна в друга посока. Ст. Поптонев, НСС, 40. Мисълта му отскочи към новата любовница — Дора. М. Грубешлиева, ПИУ, 212. Мисълта на Игнатий трескаво отскочи към Мехмед Билюк и към стотиците разбойници, що тровеха живота на раята. Ст. Дичев, ЗС I, 92. Но в тоя миг той [Борис Глаушев] съгледа под кърпата на масата дръжката на револвер. Погледът му отскочи. Д. Талев, И, 185. Тъй и погледът на момчето се докосваше и отскачаше от очите на каракачанката. Й. Радичков, ГП, 59. Тесните му, черни като въглен очи отскачаха от човек на човек и любопитно наблюдаваха пленниците. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 56.
4. Разг. Набързо отивам с определена цел някъде, където оставам кратко време; отбивам се, наминавам. Той често отскачаше до селсъвета за някакви справки, после се връщаше в клуба и продължаваше да работи върху своя план. Ст. Марков, ДБ, 329. Наговори дружината да отскочат утре заран до града, надвечер пак да се върнат в Червен и на другата заран вече да поемат към Плевен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 408. На другия ден по обед Нада помоли едното момиче да отскочи до фурната и да вземе хляб, а другото да иде до бакалина. М. Гръбчева, ВИН, 162. И никой не можеше да намери един час свободно време да отскочи някъде, да се види с близки и другари, да си поприказват. Г. Караславов, Тат., 39. — Не ми остава време до черква да отскоча. М. Грубешлиева, ПП, 241. Изчезването на Вощака не направи впечатление на полицаите. Всички останаха с убеждението, че той е отскочил за ден-два до града. Д. Ангелов, ЖС, 675.
5. За слънце, луна и под. — издигам се в небосвода. Ако не си копал лозе, гледай мене; .. Захванахме да копаем.. Слънцето беше отскочило колкото две копрали, като изкарахме по десетина-двадесет реда. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Като се раздени добре и слънцето отскочи над горските вършини, в къщата влезе отец Емилиян. Д. Талев, С II, 113. Бронзовият диск на луната бе отскочил една копраля над хоризонта и къпеше в масленожълта светлина притихналото село. Д. Линков, ЗБ, 77. А звездите бяха отскочили далече, в дъното на небесната шир и им се усмихваха. К. Петканов, ОБ, 181. Натовари гюмовете Денчо, закара ги и докато се върне, слънцето отскочи високо. Ст. Марков, ДБ, 129.
6. Рязко, бързо увеличавам размерите си или стойността си; пораствам, повишавам се, уголемявам се, покачвам се, засилвам се. Тодор и Аничка си правеха сами нов обор,.. — Ха да ви е честито! — каза дядо Георги, като видя, че за ден-два сградата бая беше отскочила над земята. Й. Йовков, ЖС, 78. Преспанци — тук вече гласът му отскочи високо нагоре, — преспанци, господин Делчев, са безподобни скъперници. Д. Талев, И, 48. Къде е изворчето на смеха? .. Поводът може да е съвсем нищожен. А понякога и без повод отскача кресчендото на смеха. После се питаш, за какво толкова си се смял. Бл. Димитрова, Лав., 231-232. Физическото развитие на децата и подрастващите отскочи напред. Л. Петров и др., БНК, 8. Работата на младия, на Стоил, кой знае как, отскочи много нагоре. Той чакаше повишение. Д. Калфов, Избр. разк., 253.
7. Диал. Прескачам някого в обратна посока, след като съм го прескочил веднъж (Н. Геров, РБЯ).