преска̀чам - първо лице, единствено число, сегашно време преска̀чаш - второ лице, единствено число, сегашно време преска̀ча - трето лице, единствено число, минало свършено време преска̀чаме - първо лице, множествено число, сегашно време преска̀чате - второ лице, множествено число, сегашно време преска̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време преска̀чах - първо лице, единствено число, минало несвършено време преска̀чахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време преска̀чахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време преска̀чаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време преска̀чаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време преска̀чай - второ лице, единствено число, повелително наклонение преска̀чайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение преска̀чащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преска̀чащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие преска̀чащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие преска̀чаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преска̀чащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие преска̀чащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преска̀чащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие преска̀чащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие преска̀чащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие преска̀чайки - деепричастие преска̀чал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие преска̀чалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие преска̀чалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие преска̀чала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие преска̀чалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие преска̀чало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие преска̀чалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие преска̀чали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие преска̀чалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие преска̀чан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие преска̀чания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие преска̀чаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие преска̀чана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие преска̀чаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие преска̀чано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие преска̀чаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие преска̀чани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие преска̀чаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 виждам - минавам - посещавам - навестявам - гостувам - наминавам - отбивам се - отскачам (разг.) - прескачам - наобикалям 2 отскачам - прескачам
ПРЕСКА̀ЧАМ, -аш, несв.; преско̀ча, -иш,
мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Прехвърлям се, преминавам от другата страна на нещо или някого, като скачам над (през) него или го прекрачвам. Тъмно беше още, когато Делчев и Борис Глаушев прескочиха ниската ограда и влязоха в двора на Крайчеви. Д. Талев, И, 60. Той [Левски] се отдръпва малко назад, засилва се и изведнъж прескача широкия окоп. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Отишъл пред царската градина и щом зърнал княгинята, прескочил през оградата и хванал момичето за дясната ръка. А. Каралийчев, ТР, 136. Вълкът .. завиваше настрана, тръгваше по една пътека и прескачаше през дълбокия ров, който ограждаше градината. Й. Йовков, АМГ, 31. То беше или някой капнал пътник, или умирающ, или дете хвърлено от майка си, които никой не поглеждаше, прескачаше ги, отминуваше ги безучастно. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 6.Виж повече2. Непрех. Придвижвам се, като скачам от едно място на друго. — На̀, стъпи на тоя камък .., после тури крак на оня камък, оттам прескочи на острия камък. Ив. Вазов, Съч. VIII, 54. Вървим сега през един а̀змак. И като прескачаме от камъче на камъче, аз вече с пълна увереност се държа за ръката на байко. Т. Влайков, Пр I, 207. По пътя към „Низамудин ист“ виждах стада маймуни, които прескачаха от клон на клон. Т. Кюранов, АП, 16.
3. Прен. Прех. Излизам, разпространявам се извън някакво ограничено място или пространство, някаква граница. Тази широка книжовна дейност [в Преславската книжовна школа] скоро прескочила границите на нашата страна. Ст. Михайлов, БС, 70. Великото откритие на знаменития англичанин намери блестящо приложение .. То прескочи границите на островната държава и само за няколко десетилетия железният път опаса твърдата част на земното кълбо по всички посоки. П. Делирадев, БГХ, 74.
4. Прен. Прех. Надхвърлям, прехвърлям нещо (определена възраст, предел, граница във времето и под.). Пусне ли се дума за една мома, че е прескочила двайсетте, отиде, та се не видя. Г. Краев, Ч, 128. — На-чал-ник... Като няма началник и като си прескочила вече трийсет и петте — ще се помириш и с един шеф-бюро! Малко ли нещо е един шеф-бюро? Д. Калфов, Избр. разк., 223. У нас светът умира повечето преди седмата си година, а който прескочил това время жив, той не оцелял пак да бъде здрав. Лет., 1869, 107.
5. Прен. Прех. Отминавам някого или нещо в даден ред, поредица, не се занимавам с някого или нещо, който следва в реда, а се насочвам, преминавам към следващия, към друг; пропускам2, пропущам2, отминавам. Разсилният извика поп Деяна да влезе при големеца, като прескочи останалите. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 59. — Онзи, данъчният, пак идва .. Съседите имат да плащат хиляди, а ги прескача. А. Михайлов, ДШ, 48. — Аз съм предал само екстра [качество]. — Как само екстра .. Та ти не си брал наред, а сигурно си прескачал плодовете. Кр. Григоров, ПЧ, 134. Все ще забрави нещо, ще прескочи нещо, все той ще се удари, ще се нарани. Д. Талев, ЖС, 228. // Изпускам, не прочитам, не казвам или не написвам нещо, което трябва да прочета, напиша по ред, а преминавам към следващото, към друго; пропускам2, пропущам2. Забравихме да четем, сричаме, като вземем вестник, и ако не турим пръст — прескачаме редовете. Г. Стаматов, Разк. I, 106. — В стихове, не знам как, спъвам се на всяка дума, та ги прескачам. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 66. Започва да декламира Тефичето .. Прескочи само един куплет, но никой не разбра. Л. Александрова, ИЕЩ, 311.
6. Прен. Прех. Не направям нещо, което иначе върша редовно; пропускам2, пропущам2. Въпреки усилената работа .. нито ден не прескочила 40-минутния джогинг. ВЖ, 1999, бр. 21, 3. // Минавам, прекарвам определено време, без да правя, да върша нещо, да се занимавам с нещо, което трябва да върша; пропускам2, пропущам2. Дана беше поотслабнала .. Най-хубаво тя да прескочи една година с учението. Ст. Дичев, ЗС II, 409. — Зер като ме бяха емнали по запаси от трийсет и пета, та до .. четирсет и четвърта. Година не съм прескочил. Тарас, СГ, 71. Тя не прескочи нито нощ, / през месеци над мен е бдяла. К. Христов, ППож., 93.
7. Прех. Прен. Не изпълнявам, не спазвам нещо, не се съобразявам с нещо (някакво задължение, изискване, ред и др.); изоставям. Много се колебах дали не е по-благоразумно да изпратя парите по пощата. И все пак отидох. Не съм от хората, които прескачат своите задължения, колкото и да са неприятни. П. Вежинов, Б, 72. Той не чака „движението“ на преписките, .. той прескача глупавите формалности, той не признава „формалния ред“. Г. Караславов, ПМ, 23. — Просто с желание чакам края [на кариерата си], за да мога да остана малко вкъщи, да се занимавам повече .. с тези неща, които сега прескачам. Отеч., 1979, кн. 17, 15.
8. Непрех. За електрическа искра и под. — създавам се, появявам се, получавам се някъде, в някаква среда. В мястото, където прескача електрическа искра (в каналите на светкавицата), става силно нагряване на въздуха. П. Марков, А (превод), 44.
9. Непрех. Разг. Обикн. с предл. д о или със следв. изр. със съюз д а. Отивам някъде за малко, за кратко време; отскачам, отбивам се, наминавам. Вечер като прескачаха до съседите си за чашка оскъдна мазнинка или за стиска сол, .., жените одумваха поред всички познати. Г. Караславов, ОХ I, 393. Лежеше на пясъка и си мислеше дали не ще е по-добре да прескочи до Тетевен — .. там имаше роднини, които можеше да навести. Ем. Манов, БГ, 52. Два пъти Левски прескача тайно до Карлово да види майка си. Ив. Унджиев, ВЛ, 64. Аз ще прескоча да изпия първото си кафе в сладкарницата. С. Трайков, М, 60.
10. Прен. Непрех. Говоря, пиша, мисля и др., като сменям често и обикн. без връзка предмета, обекта на изложението или размишленията си; скачам. Рядко биваше разговорлива или пък изведнъж заговарваше буйно, прескачаше от един на друг въпрос, без всяка връзка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 158. // За мисъл, поглед и др. — насочвам се, пренасям се, прехвърлям се от един обект към друг; скачам. Разгорещеното му въображение захваща да се лута и да прескача и в друга посока и той нерядко улавя себе си в безпътни и лоши мисли. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. З—4, 241. Лицата на всички [мъже] бяха брадясали и изпити. Погледът на Момчил прескачаше от един на друг със зорко внимание. Ст. Загорчинов, ДП, 406.
11. Прен. Непрех. Разг. За сърце — нарушавам нормалната си дейност, при което сърдечните удари се редуват неравномерно по честота и сила. — Обаждам ви се от жилищен комплекс „Младост“, еди-кой си адрес, сърцето ми нещо прескача. Ал. Томов, П, 116. Изтощено от чувства и тревоги, сърцето му прескачаше, вратът и раменете му влажнееха. А. Наковски, МПП, 215. — Сърцето ми нещо прескача... Не е само от умора. М. Яворски, ХСП, 421. прескачам се, прескоча се I. Страд. от прескачам в 1, 5, 7 знач. Избирали дълбоки реки, които не може да се прескачат. П. Йорданова, СЕ, 67. Пред мене се чернее .. реката, която оставили помежду си ледовете на Дунава .. не широка много, но да се прескочи невъзможно. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 78. След вечерното хоро в неделя се палят огньове на най-високото място, където децата цял ден трупат слама и стъбла от царевица. Огънят се прескача за здраве. Дем., 2002, бр. 66, 18. В отчета не се прескача нищо съществено от дейността на съюза. В. Георгиев, СБУП [еа]. II. Взаим. от прескачам в 1 знач. Едни от моите другари се гонят и се прескачат, други са разтворили книгите и гласно учат уроците си. Сп. Кралевски, ВО, 128. Те [бягащите] се изпреварваха един друг, препъваха се и падаха, прескачаха се. Д. Ангелов, ЖС, 392.
ПРЕСКА̀ЧАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Принуден съм да живея или да пребивавам притеснено, в тясно жилище или помещение с други лица; бутам се. По време на следването Спиридон Дончев успя да се ожени, роди му се и бебе и тримата с жена му се прескачаха в тясната стаичка на студентското общежитие. С. Трайков, М, 38. Прескачам се в една гарсониера с жената и тъщата вече втора година.
2. Ирон. Много съм, в изобилие съм. А чуждите инвеститори и бездруго не се прескачат у нас. Сега, 1999, бр. 259, 6. Кандидатите не се прескачат за тази мома. Δ Харчиш така, сякаш у нас парите се прескачат.
◊ Прескачам / прескоча границата (границите); прескачам / прескоча всяка (всякаква) граница. Самост. или на нещо. 1. Прекалявам в постъпките или в думите си. Иво Доля не стои со сгърнати ръце. И той мрази, често до крайна граница, а често прескача и всяка граница. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 125. 2. За някаква проява, чувство и под. — ставам прекален, изявявам се в много силна степен. — То бива незачитане, княже, ама твоето .. прескача всякаква граница! .. От кое време те чакат с нетърпение и жена ти, и детето ти .., а ти .. дори не ги забелязваш. А. Гуляшки, ЗВ, 384. 3. Излизам от нормите на нещо, извън мярката на нормалното, допустимото. Вицовете, които Методи от време на време „пускаше“, не прескачаха границите на приличието. А. Гуляшки, ДМС, 100. Прескачам нечии плетове (плетища, зидове); прескачам плетовете (плетищата, зидовете). Диал. Ухажвам момичетата, въртя се около момите. Димо прегърна Плявата и го събори на земята .. — Казвай, кои плетища си прескачал? Ако не кажеш, ще те залея с газ като мишка и ще те запаля! К. Петканов, МЗК, 141. Прескачам / прескоча рампата. Театр. Разг. За театрален актьор — с изпълнението си оказвам емоционално въздействие на публиката, завладявам я. — Лесно ли е да си актриса? — Ако си стеснителен, ти просто „не можеш да прескочиш рампата“, както казваме ние, и тази професия не е за теб. Н 55, 2008, бр. 10 [еа]. Явно творецът изпитва потребност от усамотение, .., подреждане на чувствата, каквито екстри предлага художественото пространство на добрия стар монолог .. Удобно художествено приспособление, чрез което емоционалната актьорска природа прескача рампата и прониква в съзнанието на публиката. Култ., 2005, бр. 34 [еа]. Прескачам / прескоча трапа. Разг.; Прескачам / прескоча прага. Диал. Оставам жив, оцелявам след тежка болест или премеждие. — Не бой се — жената е като котка, лесно душа не предава! По едно време и мойта беше подбелила очи към небето, но прескочи трапа и сега тича по работа като момиче. К. Петканов, ДЧ, 123. — Научихте ли каква присъда е дадена на полковник Додев? .. — Леко му се размина.. — Той трябва да е много доволен, че поне прескочи трапа. В. Нешков, Н, 139.