отсъ̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време отсъ̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време отсъ̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време отсъ̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време отсъ̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време отсъ̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време отсъ̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отсъ̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отсъ̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отсъ̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отсъ̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отсъ̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отсъ̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отсъ̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отсъ̀ждайки - деепричастие отсъ̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отсъ̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отсъ̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отсъ̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отсъ̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отсъ̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отсъ̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отсъ̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отсъ̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отсъ̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отсъ̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отсъ̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отсъ̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отсъ̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отсъ̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отсъ̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отсъ̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отсъ̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТСЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; отсъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За съд, съдия и под. — издавам присъда или решение за разгледано съдебно дело, спор. И най-страшното престъпление не е в сила да разтресе съдията, защото неговата длъжност е да дири и отсъжда в рамките на отговорността. Д. Немиров, Д № 9, 15. А когато възникнало недоразумение между майстори — от една страна и калфи, чираци или техните родители — от друга, устбашията сам отсъждал и провеждал чрез чаушина решението си. Ив. Хаджийски, БДНН I, 48. — А когато се появи, не дай Боже, някакво неспоразумение между майсторите, общо събрание отсъжда де е правото. Р. Стоянов, М, 37. Де се е чуло, видело / син баща на съд да кара, / като ми Стоян баща си; / отсъди и го закара, / фърли го в темна темница. Нар. пес., СбВСтТ, 962. // Присъждам, давам нещо на някого въз основа на съдебно решение. Съдът ми отсъди нивата, ама аз я не ща. Нека остане за двама ни. А. Каралийчев, СР, 98.
2. Спорт. За арбитър, спортен съдия — вземам решение в съответствие с правилата при спортен двубой. За нарушението съдията отсъди наказателен удар. Δ Съдиите отсъдиха победата за русенския боксьор.
3. Прен. За бог, съдба и под. — предопределям, решавам нещо да се случи по точно определен начин; отреждам. — Наздраве, юнаци! — извика бащата. / Да бъде, каквото е Господ отсъдил! Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 21. Спираме се на тая дама .. затуй, че на нея именно провидението е отсъдило да играе ролята на героиня в разказаната по-долу история. Св. Минков, Избр. пр, 126. Записваше върху пергамент живота и делата на своя баща в една книга, за която съдбата отсъди безсмъртие: „Алексиадата“. А. Каралийчев, С, 36-37. Не всекиму Бог е отсъдил, / щото с имот и живот да почне от първо начало. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 97. — Небето е отсъдило да стигна / до крайния предел на дните земни, / за да умра с надеждите си всички! Д. Стоевски, ВТ (превод), 140.
4. Разш. Определям, решавам нещо въз основа на анализ, преценка. — Искам да оставя короната си на един от моите синове, ала не зная кому.. Преди да отсъдя кой ще седне на моя трон, аз ще ги попитам нещо. А. Каралийчев, ПС III, 67. Прочетох твоите молитвословия и светски словоизлияния и се убедих в дарбата ти. Ала много си млад, за да отсъдя накъде ще я насочиш — дали към дявола или към бога. Ем. Станев, А, 63-64. Замълчах. И неволно отсъдих, че и в държанието, и в тона на Найден има нещо сдържано, студено, като да ми се сърдеше. Др. Асенов, СВ, 142. Принуден съм да изложа по-долу всичко в цялата му последователност, та да може читателят сам да отсъди. Й. Радичков, СР, 177.
5. Изразявам категорично и убедено някакво становище; заключавам. — Какво ще ги [пленниците] правим? — Ще ги избесим! — накъсо отсъди Райко. О. Василев, ЗЗ, 75. На другия ден дойде хирургът от поликлиниката. Само хвърли око и отсъди: — Ще ви предпиша „Палентан“. Ст. Даскалов, ЕС, 296. — Дядо поп има едно буренце стар първак. Той гори като спирт, .. — каза Коцо. — Ще свърши работа! — отсъди моментално Пачо. Т. Харманджиев, КЕД, 90.
6. Остар. Осъждам.