реша̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време реша̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време реша̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време реша̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време реша̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време реша̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време реша̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време реша̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време реша̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време реша̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време реша̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време реша̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение реша̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение реша̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие реша̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие реша̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие реша̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие реша̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие реша̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие реша̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие реша̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие реша̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие реша̀вайки - деепричастие реша̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие реша̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие реша̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие реша̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие реша̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие реша̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие реша̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие реша̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие реша̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие реша̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие реша̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие реша̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие реша̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие реша̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие реша̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие реша̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие реша̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие реша̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РЕША̀ВАМ, -аш, несв.; реша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Определям как да постъпя, какво да направя, след като съм обмислил, преценил всички подробности, възможности. Подир минутно съвещание дружината промени плана си и реши да иде в града. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 52. Старият Герак виждаше, че съвместният живот в къщи е невъзможен, и реши да раздели синовете си. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 67. — Струва ми се, че е решил да не се връща в България. — Значи, дезертира? Д. Димов, Т, 553. — А сега решавай, .. — решавай: ще ме пуснеш ли да ти донеса откупа, или ще ми вземеш главата? Ст. Загорчинов, ДП, 310. // Намислям да направя нещо. — Какво смятате да правите вие, калфите? Хайде, като сте решили да карате на своя глава, да речем, ще я доизкарате до края. Ст. Чилингиров, ХНН, 51. — Хей, другарю, ти какво решил си с чука? Хр. Смирненски, Съч. І, 34.
2. Със следв. изр. със съюз ч е. Съставям си мнение за някого или за нещо след преценка, размисъл; преценявам. Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки и отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват. Й. Йовков, ВАХ, 109. В това време към нас се приближи един работник и като реши, че сме „сериозни клиенти“, най-учтиво запита: — Какво обичате, моля? М. Гръбчева, ВИН, 182. Вътрешно той протестираше против думите на баща си. Но после реши, че в тях има истина, и се откъсна от другарите си. М. Грубешлиева, ПП, 165. Найден реши, че Невенка не е още доволно силна, за да пренесе нови вълнения. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 149.
3. Стигам до определен извод, мисъл, заключение; помислям, заключавам. — Трябва да ми се е привидяло — реши старецът, като се взираше в здрачината. Д. Ангелов, ЖС, 137. Видели една меча дупка и решили, че вътре има мечета. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 120. На един синор между зелените нивя се белееше нещо и шаваше. — Жена е, — реши в себе си отец Игнатий. Елин Пелин, Съч. ІІ, 86. Момичето съвсем не беше хубаво. Имаше малки миши очички, .., но всички единодушно решиха, че тя е красива и прилича на майка си на младини. М. Грубешлиева, ПП, 27.
4. За събрание, съвет и др. — постигам единно мнение по определен въпрос след обсъждане. — Сега нашите в Букурещ са решили, че е благовремие да се изпрати чета в Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VІ, 56. Днес специалистите ще решат дали учениците да излязат в грипна ваканция. // Определям, нареждам, постановявам да се извърши нещо. Комисията реши да увеличи акциза за кафето, цигарите, бирата и пропан-бутана. Дем., 2001, бр. 285 [еа]. Правителството решава как да се използват огромна част от парите на данъкоплатците, къде трябва да се инвестира. Кап., 2003, бр. 2 [еа].
5. Разрешавам, изяснявам, справям се с въпрос, проблем и др.; уреждам. — Сега двамата да решим набързо някои служебни въпроси — а именно: кой да направи доклада? Н. Стефанова, ПД, 145. Кметът трябва да реши проблема с питейната вода. С, 2004, бр. 3984 [еа]. Как той ще да реши / на свойто битие великите въпроси? К. Христов, ЧБ, 136. // Ставам причина за изясняване, преодоляване на въпрос, проблем и др. Предстоящите избори ще решат въпроса. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 71. Законодателни промени ще решат въпроса със собствеността във ВиК сектора.
6. Намирам обяснение на заплетен въпрос, загадка и др.; разгадавам, разрешавам. Голямото му желание беше да реши загадката и да хване престъпника. Тъкмо затова толкова много се радваше на присъствието на Поаро в градчето. С. Флорин, ЗЕ (превод) [еа]. Криминалната полиция бързо реши случая с убийството.
7. Намирам отговора на гатанка, ребус и др.; отгатвам. Специалисти от университета в Любек установили важността на съня при разрешаването на трудни проблеми, като направили малък експеримент. Те накарали доброволци да решат няколко гатанки. С, 2004, бр. 4251 [еа]. Той се замисли, сякаш се мъчеше да реши заплетен ребус. Вл. Германов, СВО (превод) [еа]. Гатанката вярвам вече ще решите — / кой от вас не знае, че туй са...! А. Разцветников, ЩТ, 11. // Намирам отговори на въпросите в кръстословица. После изведнъж образите се объркват и вместо Боян той вижда седнал насреща чичо си, който решава кръстословици и пита: „Кажи ми име на древен бог с три букви!“. М. Грубешлиева, ПИУ, 304. Всички отново са вторачени в своите вестници. Исай е извадил молив, решава кръстословица. Й. Радичков, СЯЛ [еа].
8. Намирам изход, слагам край на конфликт, спор; разрешавам. Посредникът, за разлика от арбитъра, не решава спора, а само подпомага страните да стигнат до уреждането му. Д, 2007, бр. 168 [еа]. Оставихме братята сами да решат конфликта помежду си.
9. Определям какво ще стане с някого или нещо, каква ще бъде съдбата му. Той смуче блажено пурата си и съзерцава разсеяно голямото зеленикаво огледало над камината. Нищо чудно, ако тъкмо в тоя момент решава съдбата ми. Б. Райнов, УКС [еа]. Щом излезе от столовата, Вилфор свали веселата си маска и си придаде важния вид, който подобава на човек, натоварен с висшия дълг да решава участта на своя ближен. Ат. Далчев и др., ГМК І, 1981 (превод) [еа]. В петък Министерството на икономиката ще решава съдбата на металургичния завод. Дем., 2002, бр. 125 [еа]. — Как? Аз пръв предложих да го убия! — И аз имам сметка с него, и аз имам повече право от тебе ... но казах, жребият ще реши. Ив. Вазов, СбНУ ІІ, 11. // Ставам причина за съдбата, участта на някого или нещо. Трябва ли да казваме, че тая среща с хъшовете в Гюргево е решила по-нататъшната негова съдба и участ? З. Стоянов, ХБ, 90. В планините е станало нещо страшно, което може да реши участта на Асеня Дъмбев. А. Страшимиров, Съч. V, 160. Тая операция решава съдбата на византийската столица Константинопол. Ив. Мирски, ПДЗ, 146.
10. Прен. Явявам се определящ, най-съществен за нещо; предопределям. Не трябва да се предполага, че миналогодишната среща на двамата в Женева решава всичко, тя слага началото на събития, на чийто трагичен край присъствуваме сега. А. Гуляшки, ИК [еа]. Навярно беше очаквал тя да се опита да скочи във водата, докато минават по мостика, да, но не беше допуснал, че ще се осмели да блъсне него. Тъкмо това реши успеха на нейния план. А. Михайлова, ТП (превод) [еа]. Най-после остана пак оръжието да реши победата. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Ще решат победата ръцете, / а не езика! П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 1958 [еа].
11. Прен. Довеждам нещо до изход, край, обикн. благополучен; завършвам. Освободителната война не реши българския политически въпрос. М. Арнаудов, ЖТИ VІ [еа].
12. Юрид. Определям изхода на съдебен процес, дело; отсъждам. — Утре ще дойде съда и ще реши делото. Й. Йовков, ЧКГ, 131. Ще идете и трима в града, при съдията. Той ще реши. Н. Райнов, ПЦС [еа]. Окръжната прокуратура решава спора в полза на собствениците. // Определям развитието, продължението на съдебно дело, процес; постановявам. Сега предстои съдът да реши достатъчно ли е това доказателство, за да даде ход на разследване и възбуждане на наказателно дело за убийство. Δ Съдията реши, че няма достатъчно аргументи за преразглеждане на съдебното решение.
13. Спорт. За арбитър, спортен съдия — определям изхода на спорна ситуация при състезание, мач и др.; отсъждам. По повод съмненията за засада и при двата му гола той заяви: Това не е мое решение. Моята работа е да вкарвам голове. Ако съдията реши, че няма засада, значи няма засада. Земя, 2008, бр. 204 [еа]. // Определям изхода на мач, среща и др. Футболистите на „Левски“ пропуснаха да решат срещата в редовното време. // Завършвам мач, среща, слагам край на спортно съперничество по определен начин, обикн. с победа. В продълженията щяхме да решим мача в наша полза, заяви след срещата треньорът.
14. Мат. Намирам отговора, решението на математическа задача, уравнение и др. След няколко месеца девойката сама решаваше и най-трудните задачи. А. Гуляшки, МТС, 22. Една сутрин Митко отиде на училище преди да бие звънеца и завари в класната стая няколко ученици и ученички, които се мъчеха и не можеха да решат една задача. М. Марчевски, МП, 77. Не се предаваше и не искаше да признае, че не може да реши задачата. Сп. Кралевски, ВО, 120. решавам се, реша се страд. Губих се в догадки, в съмнения и предположения, и чаках неспокойно края на месеца. Тогава, казвах си аз, ще се реши всичко. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 118.
РЕША̀ВАМ СЕ несв.; реша̀ се св., непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. 1. Проявявам смелост да направя, да извърша нещо, обикн. рисковано, опасно или трудно; осмелявам се, дръзвам, посмявам. Настъпи напрегнато мълчание, което никой не се решаваше да наруши. Й. Йовков, Ж 1945, 156. — Ако ме обичаше повече, щеше да се решиш. Елин Пелин, Съч. І, 86. Колювица мина покрай няколко вратника и не се реши да влезе. К. Петканов, П, 125. Те изтрополяха с ботушите си по моста и се спуснаха надолу по брега към фабриката, но не се решиха да минат през вадата, защото не знаеха колко е дълбока. М. Марчевски, МП, 103. // С предл. н а. Проявявам смелостта да извърша някаква постъпка, обикн. рискована, опасна или трудна. Сигурно имаше малки лисичета, заради които беше се решила на такава рискована постъпка. Ем. Станев, ЯГ, 72. Тогава се реши на едно смело до безумство предприятие. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 136. Ако Панчо беше самичък, кой знае на какво щеше да се реши и как щеше да постъпи? Т. Влайков, Съч. ІІ, 99. Щом усети спънки за влизането на Асен в университета, той се реши и на фалшификация. Ст. Даскалов, СЛ, 545.
2. Стигам до заключението, преценявам да направя нещо. Ако утре след обяд бъде времето хубаво, бих те молил, драга приятелко, да се разходим из Борисовата градина. В случай че се решиш, уведоми ме утре преди обяд. Ив. Вазов, ПЕМ, 138-139. Той се подчини на волята на баба си и реши се да направи това, което тя го съветваше. Т. Влайков, Съч. ІІ, 99.