разреша̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разреша̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разреша̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разреша̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разреша̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разреша̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разреша̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разреша̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разреша̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разреша̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разреша̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разреша̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разреша̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разреша̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разреша̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разреша̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разреша̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разреша̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разреша̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разреша̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разреша̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разреша̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разреша̀вайки - деепричастие разреша̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разреша̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разреша̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разреша̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разреша̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разреша̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разреша̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разреша̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разреша̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разреша̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разреша̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разреша̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разреша̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разреша̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разреша̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разреша̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разреша̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разреша̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗРЕША̀ВАМ, -аш, несв.; разреша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Давам свобода, право, възможност за извършване, осъществяване на нещо; позволявам, допускам. Противоп. забранявам. Рядко някой път ще разреши на децата да прескочи някое с кошничка и да донесе малко грозде. Ст. Даскалов, БМ, 11. Попита ни [учителката] дали може да си набере череши от нашата скорозрейка, .. — Може, как да не може! — разреши мама. К. Калчев, ПИЖ, 149. — Господине директоре, — хладно продължи Катя, — моля ви се, кажете, разрешавате ли, или не, та да зная какво да правя. Смрикаров се обърна към бюрото, подписа се върху заявлението и го подаде на Катя. Ст. Чилингиров, РК, 273. Отпуските бяха почти отменени или пък, ако разрешаваха слизане на брега, срокът беше кратък, за час-два и не повече. Д. Добревски, БКН, 100. Владиката ще разреши венчаването им [на младоженците] и през постите. Лил., 1884, кн. 7, 18. Отиде Димо в Търново / да пита Димо владика, / бива ли, разрешава ли / да ми се Димо венчее, / с чичовото си момиче. Нар. пес., СбВСт, 288. ● За изразяване на учтивост. М е р и: Почвам да се възхищавам наистина от комунистите. К а т я: Разрешете ми да не повярвам веднага в това. Д. Димов, ЖМ, 30. — Само аз мога да ти направя тоя подарък. Ето, той е вече готов, разреши ми да ти го поднеса. Г. Марковски, СК, 5.
2. Чрез мислене, досещане намирам правилен отговор, предлагам решение, постигам изясняване на нещо (въпрос, проблем, задача, загадка и под.); решавам, отгатвам. — Е, хора! Не си губете времето да разрешавате въпроса дали ще има въстание, защото той е решен. Д. Талев, И, 464. Отдавна беше се отказал от опитите си да разрешава проблема за опиатите, бе се отказал от разрешаването и на много други проблеми. Л. Дилов, ПБД, 115. Полковник Филипов .. изказа своето възхищение от остроумния начин, по който момчетата бяха разрешили всички загадки. П. Вежинов, СО, 173-174. С особен интерес той [Левски] изучава стратегията, .. и разрешава умело сложните тактически задачи. Ив. Унджиев, ВЛ, 87.
3. Книж. Осъществявам, изпълнявам, реализирам нещо, обикн. дейност с творчески характер, по определен начин; решавам. При изработването инженер Е. е разрешил оригинално редица елементи на машината. ВН, 1959, бр. 2595. Добре са разрешени неоновите надписи .. на Театъра на младежта. ВН, 1960, бр. 2624, 2. Успешно е разрешен във филма и мизансценът. С, 1951, кн. 10, 175.
4. Уреждам, прекратявам обикн. спор, конфликт, като постигам споразумение, намирам изход от трудна, заплетена ситуация. Препирните им разрешаваше Франц, към когото децата често се допитваха. Елин Пелин, ЯБЛ, 11. — Ще се избият за нищо и никакво .. Значи не можахте .. да разрешите тая работа помежду си. Й. Йовков, ПГ, 62-63. Важни проблеми за разрешаване имате? Че нали всички проблеми и спорове ги разрешихте, бе джанъм! Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 44. И три години тия умове / във кметството все кризи разрешават, / а в резултат — от глад и студове / ред граждани престанаха да шават. Хр. Ясенов, Събр. пр, 121. Че какво мога да сторя аз, за да бъда приятен царю вашему, или за да разреша и утъкмя съществующите разпри помежду двете царства? Г. Кръстевич, ИБ, 325.
5. Остар. Освобождавам някого от някакво задължение, бреме, товар, прегрешение, болест и под. Духовникът, .., съди го и ако е за разрешение, разрешава грешникът тъй: полага ръката си на главата на изповядаящият ся за знак на опрощението и ходатайството за него пред Бога. З. Петров и др., ЧБ (превод), 145. Княжеский представник г. Алекса Симич молил е княза да го от тая длъжност разреши. БДн, 1857, бр. 1, 2. Събраният във Филаделфия конгрес от колониите: .., прие единогласно предложеният закон .., който .. разрешаваше всички съюзници от английската корона и да нямат вече с Британия нищо общо нещо. Лет., 1876, 176-177. — Аз те разрешавам от тия длъжности. — Нали ти дотегна тука. Хр. Драганович, НБ (превод), 121-122. Тя [Богородица] непрестанно е въздишала за небето и сърдечно е молила Господа по-скоро да я разреши от тялото, за да се съедини със Христа. З. Петров и др., ЧБ (превоз), 232. разрешавам се, разреша се страд. Той [секретарят] силно настояваше да се разреши на още десет души да заминат за окръжния град. А. Гуляшки, ДМС, 18. Прехраната и квартирният въпрос трябваше да се разрешат. К. Митев, ПБ, 118. По желанието на народа, нашите владици ще да захванат отсега да служат сяка неделя ..; а това дело им се разреши от самото министерство. С, 1872, бр. 32, 254.
РАЗРЕША̀ВАМ СЕ несв.; разреша̀ се св., непрех. Остар. Освобождавам се от някакво задължение, бреме, болест и под. И нея нощ се Райка разреши / от свойта първа и последна рожба. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1, 9. Третата песен е на Анна, майката Самуилова, която е изпяла, когато се разрешила от неплодието. З. Петров и др., ЧБ (превод), 66.
РАЗРЕША̀ВАМ СИ несв.; разреша̀ си св., прех. Осмелявам се да извърша нещо, което не е редно или нарушава общоприети норми; позволявам си.
разрешавам (комп.) - permit
разрешавам (юрид.) - permit