позволя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време позволя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време позволя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време позволя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време позволя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време позволя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време позволя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време позволя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време позволя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време позволя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време позволя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време позволя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение позволя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение позволя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие позволя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие позволя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие позволя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие позволя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие позволя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие позволя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие позволя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие позволя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие позволя̀вайки - деепричастие позволя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие позволя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие позволя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие позволя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие позволя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие позволя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие позволя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие позволя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие позволя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие позволя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие позволя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие позволя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие позволя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие позволя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие позволя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие позволя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие позволя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие позволя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОЗВОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; позволя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. 1. Давам някому право да извърши нещо; разрешавам. Противоп. забранявам1. Ала тя никому не позволяваше да се сближи с нея или нящо да я позакачи, никому от ергенете не даваше някаква надежда. Т. Влайков, Съч. II, 218. Не позволи на дъщеря си да иде за вода, самичък не го сдържаше на едно място. Й. Йовков, Разк. I, 205. Тая вечер поп Лука пусна рано жътварите си на почивка и не позволи като през други вечери хора̀ и веселби. Елин Пелин, Съч. I, 126. Като го изведоха, за да го обесят и му позволиха да поговори, той каза: „Нямам друго какво да кажа, освен да съветувам всичките да ся пазят добре от всякакви изкушения“. ИЗ 1874-1881, 1882, 127. И тъй търновци ни пригостиха. Но те навярно биха направили с благодарение сичко, що се изискваше от тях, ако нашето началство позволеше това. ВЦ, 1888, кн. 20, 27-28.
2. Давам възможност да се извърши нещо; допускам. Не можеше да се наблюдава нищо, защото щом се вдигнеха тъмните стъкла, през малките прозорчета нахлуваха ослепителни лъчи, които не позволяваха да се гледа. Елин Пелин, ЯБЛ, 53. Нямам нужда да ви обещавам златни планини; ще работя колкото ми силите позволяват за интересите на страната и частно за вашите. Ив. Вазов, Съч. VI, 202. Гордостта на художника.. не му е позволила да отговаря на критици и да влиза в разправии. П. П. Славейков, ОБ, 111. Петър отвори устата си, за да каже нещо, но не можа, сълзите не му позволиха. В. Друмев, НФ, 19.
3. За израз на молба да се получи позволение, разрешение за нещо. Ако позволите ще взема за момент речника за справка. позволявам се, позволя се страд. — Като си наш приятел, това не значи, че всичко ти се позволява. К. Петканов, В, 120. позволява се, позволи се безл. Ески Арап идеше в заставката всякога с някоя малка молба — да измоли добитъка си от ангария или да му се позволи да си насече дърва от гората покрай границата. Й. Йовков, Разк. II, 9. Но като узнаха, че на духовно лице се не позволява да излазя на сцена, тая роля дадоха на другиго. Ив. Вазов, Съч. XXII, 100.
ПОЗВОЛЯ̀ВАМ СИ несв.; позволя̀ си св., непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. 1. Не се въздържам, осмелявам се да направя нещо, което не е съвсем редно, полезно, приемливо и др.; разрешавам си, дръзвам. Никой не можеше да си позволи шега или неизпълнение на задължения към него. П. Спасов, ХлХ, 1954. Узунов беше заповядал да се яви на 10 априлий през нощта в Памуклука, а ний си позволихме да се явим на 12 април през нощта. М. Кънчев, В 330. Ние инстинктивно някак чувствуваме отвращение от хора.., които си позволяват да лъжат и с неправда да придобиват чуждото. ПСп, 1876, кн. 11-12, 27.
2. Имам възможност да направя нещо, без да съм ограничен, обикн. финансово. — Защо ви са кукли сега? — Подарък .. — Да. — Свещеникът въздъхна тъжно. — Вие богатите можете да си позволите това. Д. Димов, Т, 543. Спомням си много добре, че само един път си позволихме да се нахраним хубаво, с агнешко печено, защото беше Гергьовден и изкушението непреодолимо. А. Каралийчев, С, 238.
◊ Позволявам си / позволя си лукса. Разг. Правя нещо, което не е желателно, допустимо или възможно при обикновени обстоятелства. —
позволявам (комп.) - permit