отърва̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отърва̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отърва̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отърва̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отърва̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отърва̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отърва̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отърва̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отърва̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отърва̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отърва̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отърва̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отърва̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отърва̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отърва̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отърва̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отърва̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отърва̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отърва̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отърва̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отърва̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отърва̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отърва̀вайки - деепричастие отърва̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отърва̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отърва̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отърва̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отърва̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отърва̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отърва̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отърва̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отърва̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отърва̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отърва̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отърва̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отърва̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отърва̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отърва̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отърва̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отърва̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отърва̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТЪРВА̀ВАМ, -аш, несв.; отърва̀, -èш, мин. св. -а̀х, прех. 1. Правя някой или нещо да избегне или да бъде освободен от нещо опасно или неприятно, досадно, трудно; спасявам, избавям. Тогава дядо Костадин я [Яна] отърва от кучетата. К. Петканов, СВ, 67. Прокурорът искаше няколко години тъмничен затвор. — Ще го отървем — уверяваше адвокатът, като се връщаха от затвора. В. Геновска, СГ, 227. Приказва ми сега пък за тримата братя, за страшната ламя и за царската дъщеря, дето я отървава най-малкият брат и се оженва за нея... Т. Влайков, Пр I, 48. Когато вълкът ми грабне някоя овца, аз тичам да я отърва. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 149. Какво има Илия? Нито занаят, нито от баща си е наследил нещо. Нека му се мернат двайсетина декара земя, че иди я отървавай от ръцете му... Г. Караславов, Тат., 138. Ний летим на България / помощ да дадем / и от тежка тирания / да я отървем. Ив. Вазов, Съч. I, 25.
2. В съчет. със същ., означаващо нещо опасно или неприятно — не ме постига, не изтърпявам, не ми се случва това (означеното от съществителното), което ме е заплашвало. — А, добър ден, добър ден, господине! Знаете ли? Вчера едва отървах глобата! Много си позволихме ние вчера... Д. Калфов, Избр. разк., 49. У ч е н и к а. Бате Василе, поздравявай — отървах поправителния по алгебра. Др. Асенов, И, 48. Детето пак изхитрува и отърва боя. Δ Отръвахме наказанието.
3. Остар. и диал. Изпускам, изтървавам. — Бабо Иванке, отърва ли го?... — Отървах го, да опустей и рейсът... Баба Иванка не е единствената в Градище, която изпуска най-ранния автобус. Б. Геронтиев, Б, 51. — Вътре е райската свещ!.. Да не отървеш свещта, защото шейсет хилядарки сме начели за нея. А. Каралийчев, НЗ, 185. Колко пъти младост ще младуваш и ще живееш този живот. Веднъж е то. Веднъж са дене, веднъж е радост. Отървеш ли ги — тичай ги стигай подире. П. Тодоров, Събр. пр II, 414. — Ако го отървеш да избяга, тебе ще покачим на бесилката. З. Стоянов, ЗБВ III, 210. Хектор паднал възнак на земята, но не отървал щита из ръцете си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 77. Най-подир дойде, най-начело седна, / .. / Дремка задрема, чаша отърва, / чаша отърва, на земя не допре. Нар. пес., СбНУВСт, 40.
4. Диал. Изскубвам, изтръгвам, изваждам (Н. Геров, РБЯ). Не можеш да го отървеш из ръцете му. Н. Геров, РБЯ III, 423. отървавам се, отърва се страд. Партизаните, като слизаха по селата, палеха общинските архиви.. целта беше проста — да се отърве сиромашията от неплатени данъци. К. Видински, НСП, 61.
ОТЪРВА̀ВАМ СЕ несв.; отърва̀ се св., непрех. 1. Избягвам някаква опасност или неприятност, която ме е застрашавала, преставам да страдам, да търпя някакво тегло; спасявам се, избавям се. Веднъж глухонемият отиде на парклиса, но овчарите насъскаха кучетата си и той едва се отърва. Г. Караславов, СИ, 47. Имаше фалшиви документи, с които неведнъж се беше отървавал. Ем. Станев, ВТВ, 7. След няколко дни пак дойдоха ловци.. Старият заек се понадигна от мястото си, огледа се и разбра, че тоя път няма да се отърве. И. Петров, ЛСГ, 97. — Дано по-скоро ме прибере Господ, та да се отърва от туй тегло нечовешко... М. Марчевски, П, 61. Дано пукнеш, че да се отърва от тебе! Й. Йовков, ПК, 195. // Обикн. за човек, който е починал, умрял и приживе много е страдал — спасявам се, намирам покой. Нема̀ късмет горкото! Тамам щях да му изпроводя малко сланина да се облажи за Коледа и взе че се помина. Бог да го прости, отърва се. К. Калчев, ПИЖ, 94.
2. Освобождавам се от присъствието на някого, от наличието на нещо, обикн. нежелано, досадно, неприятно. — Ние сме неприятни гости, навсякъде гледат да се отърват от нас... Л. Стоянов, Х, 59. „Никотиана“ бързаше да се отърве от тютюните си с неимоверно ниски печалби. Д. Димов, Т, 122. Не толкоз умората, колкото облекчението, че се отървават от стеснението пред началството, изведнъж ги разполагаше към почивка. Й. Йовков, ПК, 187. Не мога да се отърва даже в мислите си от тая шаблонна дума колектив. Бл. Димитрова, ПКС, 21. Някога като дете сънувах такива хоризонти и такива слънца. Дори и сега .. не можех да се отърва от чувството, че сънувам. К, 1963, кн. 8, 2.
3. Обикн. с предл. с и в съчет. със съществителни, означаващи нещо опасно или неприятно. Изтърпявам означеното от съществителното, което се възприема като леко, дребно, несъществено в сравнение със значително по-неприятното или по-опасното, което е било възможно или очаквано. Бората извика, разби шишето в краката на нападателите и избяга, като се отърва с една тояга в гърба. К. Петканов, ДЧ, 408. — Ще те осъдят на една или две години. А може и с един бой да се отървеш. Ст. Цанев, С, 52. Ако занесените отличници, петоркаджии и четворкаджии .. се отърваха накрая с някой друг поправителен през есента, страстта имаше фатални последици за тройкаджиите. К. Георгиев, ВБ, 28. — Дребна работа — каза професорът, като докосна лейкопласта. — Отървах се леко. П. Стъпов, ЧТ, 13.
◊ Отървавам / отърва въжето. Разг. Спасявам се от обесване. Вечерта след прочитането на смъртната присъда Борис легна след проверката и до зори мисли. Какво можеше да се направи, за да отърве въжето? Г. Караславов, Т, 105. Отървавам / отърва кожата (главата) <си>. Разг. Успявам да се спася, да се избавя от смъртна опасност или от тежко, жестоко наказание. По-страхливите се обръщаха, за да се уверят, че не ги преследват, други ругаеха големците, че ги излъгали. — Отървахме кожата — викаше с облекчение един съборянин. Ем. Станев, ИК I и II, 500. — На всичко ще лежа, на камъни, на тръни, само и само да отърва кожата — обещаваше Кокорчо. Д. Вълев, З, 270. Главният на партизаните им прочел едно конско, което им паднало като мед на душата, защото веднага разбрали, че отървават кожите. Н. Антонов, ВОМ, 168. — Какво не ви е по сгода, та сте оклюмали такива?.. Ние или ще отървем главите си, или няма да ги отървем — едно от двете ще бъде. А. Гуляшки, ЗВ, 196. Отървавам / отърва куршума (ножа). Разг. Спасявам се от смърт, не ме постига убийството, което ме е заплашвало. Скитал четири дни из планината, като последните два дни тъпчел стомаха си с киселец, наскочил на жандармеристи и едва отървал куршума. Ем. Манов, ДСР, 41-42. Той сам се бил предал преди месеци и разкрил своя чер замисъл, та щял да отърве ножа. В. Мутафчиева, СД, 361. Отървавам / отърва от въжето някого. Разг. Избавям, спасявам някого от обесване. — Какво ще има? Убиха Куцара и туй-то. Таз Албена!.. Нека я вземе, нека я отърве от въжето. Й. Йовков, А, 145.
отървавам (юрид.) - get off