изба̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време изба̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време изба̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време изба̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време изба̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време изба̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време изба̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време изба̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изба̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изба̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изба̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изба̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение изба̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изба̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изба̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изба̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изба̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изба̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изба̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изба̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изба̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изба̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изба̀вяйки - деепричастие изба̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изба̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изба̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изба̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изба̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изба̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изба̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изба̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изба̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изба̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изба̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изба̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изба̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изба̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изба̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изба̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изба̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изба̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗБА̀ВЯМ, -яш, несв.; избàвя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. с предл. οт и същ. Спасявам някого или нещо от нещастие, беда, затруднение и др., които го застрашават или в които е изпаднал; отървавам. Една проста случайност ни избави от неминуемата катастрофа: ако не беше случайно в един момент дал сигнал един натоварен със стока морски параход, щяхме непременно да се ударим. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 72. Внезапно ѝ дойде на ума Колчо Слепеца, чието самоотвержение бе избавило Огнянова от подобна една опасност. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 36. – А тук сега цяло село ви моли да го избавите от тоя лош и опасен човек. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 283. – Аз съм ти много благодарна – въздъхна неочаквано Павлина. – Кой знае какво щях да си изпатя, ако не беше ме избавил от ръцете на онзи ужасен мъж. Ал. Бабек, МЕ, 78. Помогнете ни да докажем на народа, че само огън и меч, кръв и революция ще го избавят от смърт и от пропадание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196. // С предл. οт и същ. Помагам на някого да избегне нещо неприятно, обикн. което му предстои; отървавам, освобождавам. Покровителството на ректора го избавяше от задължението да посещава лекциите по медицина. Ив. Вазов, Съч. XI, 151. Гласът беше суров, твърд и недружелюбен, но Славян Дойков се улови за него като за нещо, което го избавя от неудобното и срамно положение, и лицето му отново се поразведри. Д. Ангелов, ЖС, 96. На ръст Панчо беше нисък. Този му нисък ръст го избави след време и от солдатлъка. Т. Влайков, Съч. II, 91–92. Султанът видял от тая предлагана мярка, че такова едно осредоточение на духовната власт в ръцете на цариградския патриарх ще да избави Портата от главоболието да търси друго политическо осредоточение за различните и подвластни ней племена. НБ, 1876, бр. 17, 66.Виж повече2. С предл. οт и др. същ. Възвръщам политическата, социалната или териториална независимост на държава, народ и др.; освобождавам. – От гръцко робство избави българите цар Асен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Българете в 678 г. минаха на южната страна от Дунава в Мизия. Тук ги посрещнала голяма помощ от съплеменниците им славяне, които от памтивека пъшкали под византийска власт, но нямало кой да ги избави. Д. Войников, КБИ, 10. Бившият екзарх Антим I, предаден всецяло на Русия, казваше на един русин: „Вие, русите, ни избавихте от турците, благодарим ви за това“. С. Радев, ССБ I, 164. – Но татко, Боян отговори, войната / за нас е сега неизбежна... Не идем / за плячка и не кръвнините желаем, / а брат да избавим от робство позорно. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 23. избавям се, избавя се страд. В едно друго свое писмо до Георги Живков, когото подканя да премине незабавно Дунава с по-голяма дружина, за да се вдигне народът на въстание и се избавят задържаните, Каравелов излага мотивите, които налагат този начин на действие. Ив. Унджиев, ВЛ, 300. Не плач, не сълзи, не молби, а други средства тряба да са дирят, за да са избави народът от тези злодейци. Хр. Ботев, Съч. 1929, 131.
ИЗБА̀ВЯМ СЕ несв.; избàвя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. οт. Успявам да се спася от някаква беда, нещастие и под., в които се намирам или които ме застрашават; отървавам се. А учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти. – Само така ще се избавим – казваше той. Елин Пелин, Съч. I, 76. – Честито! – с пламенни очи се поздравявахме по улиците и стискахме ръцете си като другари, които се избавят от смъртна опасност. К. Ламбрев, СП, 10. Известно е секиму, че нуждата и страданията сближават и съединяват хората, накарват ги да бъдат помежду си искрени, да си помагат един другиму, за да са избавят от общото зло. Хр. Ботев, Съч. 1929, 306.
2. С предл. οт. Успявам да преодолея някакво състояние; освобождавам се. „Чуваш ли сърцето си как бие, не си добре със здравето си“, спомни си той думите на някого си, като и сега дори не можа да се избави от вечните си самонаблюдения. Й. Йовков, ПК, 201. Тая нощ довършвам едно на мой поглед великолепно първо действие и не мога да се избавя от илюзията, че някой друг мисли зарад мен и ми диктува. ЛФ, 1958, бр. 2, 2.