паметлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * паметлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член паметлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член паметлѝва - единствено число, женски род, нечленувано паметлѝвата - единствено число, женски род, членувано паметлѝво - единствено число, среден род, нечленувано паметлѝвото - единствено число, среден род, членувано паметлѝви - множествено число, нечленувано паметлѝвите - множествено число, членувано
ПАМЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има способност лесно да запомня и да съхранява в паметта си продължително време възприета информация. Бачо Киро беше паметлив. Запомняше лесно онова, което прочиташе. Д. Марчевски, ДВ, 35. —
Инджето не беше грамотен, но беше паметлив.. Като напиша една страница, кара ме да му я прочета. Дума да съм пропуснал, сеща се за нея и иска да я сложа. Н. Инджов, ПП, 49.Виж повече2. Диал. Разш. Който е умен, разумен, схватлив; паметен. Бащата на Каравелов.. искал.. да даде на паметливия си син образование и занаят, които ще му разкрият тайните на търговията и ще му осигурят бързи и големи печалби. С, 1954, кн. 3, 117. „Знам, че момата ми е паметлива!“ / Ерген Хаджи Стоян на туй: „Да ти е жива!“ К. Христов, ЧБ, 45.