паметлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * паметлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член паметлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член паметлѝва - единствено число, женски род, нечленувано паметлѝвата - единствено число, женски род, членувано паметлѝво - единствено число, среден род, нечленувано паметлѝвото - единствено число, среден род, членувано паметлѝви - множествено число, нечленувано паметлѝвите - множествено число, членувано
ПАМЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има способност лесно да запомня и да съхранява в паметта си продължително време възприета информация. Бачо Киро беше паметлив. Запомняше лесно онова, което прочиташе. Д. Марчевски, ДВ, 35. —