безпа̀метен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпа̀метния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпа̀метният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпа̀метна - единствено число, женски род, нечленувано безпа̀метната - единствено число, женски род, членувано безпа̀метно - единствено число, среден род, нечленувано безпа̀метното - единствено число, среден род, членувано безпа̀метни - множествено число, нечленувано безпа̀метните - множествено число, членувано
БЕЗПА̀МЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е лишен от памет, който нищо не помни. Раните му са оздравели, но повече не може да му се помогне. Ще си остане глух, ням и безпаметен. Елин Пелин, Съч. III, 170.
2. Който е в безсъзнание, който нищо не съзнава. Грижните съседки / около нея шетаха, а тя / безпаметна се мяташе в леглото, / нашъпнувайки с устни загорели / несвесни думи и на подкървени / очи со поглед неподвижно вгледан. П. П. Славейков, Съч. I, 161.
3. Който е престанал да се контролира, да се владее и не знае какво върши в момента; обезумял. Стан го настигна с един скок, хвърли се върху му и заудря безпаметен с въжето. Г. Райчев, Избр. съч. I, 146. Смаяна, умилена, безпаметна, тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката. Ем. Манов. ДСР, 392.
4. При който не се проявява разум, разсъдък или съзнание. Боляринът усети, че в гърдите му се надига черната вълна на безпаметен гняв и ярост, която го беше заливала и давила толкова пъти от оная страшна нощ. А. Дончев, СВС, 592. През 1833 година в Търново се появи чума. Мало и голямо изпадна в безпаметен ужас. Г. Дръндров, ВЗ, 20.