безу̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано безу̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безу̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безу̀мна - единствено число, женски род, нечленувано безу̀мната - единствено число, женски род, членувано безу̀мно - единствено число, среден род, нечленувано безу̀мното - единствено число, среден род, членувано безу̀мни - множествено число, нечленувано безу̀мните - множествено число, членувано
1 безумен - безпаметен - неадекватен (книж.) - несвестен (разг.) - несвой (разг.)2 неблагоразумен - безумен - безразсъден - неразумен - щур (прен.; разг.) - щурав (прен.; разг.) - лудешки - авантюристичен (книж.)3 безумен - ненормален - пернат (прен.; разг.; пренебр.) - луд - щур (разг.; пренебр.) - щурав (разг.; пренебр.) - ударен (прен.; разг.; пренебр.) - налудничав - откачен (разг.) - смахнат (разг.) - чалнат (разг.; пренебр.) - шантав (разг.; пренебр.) - шашав (разг.; пренебр.) - куку (разг.; пренебр.) - въртоглав (прен.; разг.) - цапнат (прен.; разг.; пренебр.) - халосан (прен.; разг.; пренебр.) - блъснат (прен.; разг.; пренебр.) - улав (разг.; грубо) - алтав (разг.; грубо)
БЕЗУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма разсъдък, лишен от разсъдък, ум; луд, ненормален, побъркан.
И внезапно сред огъня майка си виждаш / как безумна върви в пустошта. В. Георгиев, ПП, 62. Старецът викаше като безумен, като че ли искаше да го чуе цялото село, и не се знаеше докъде можеше да стигне той. Д. Талев, И, 443. Едни добиха гърчене, .. ; други си изгубиха памятта и душевните способности, станаха безумни. С. Радулов, НД (превод), 22.See more2. Който изразява, показва отсъствие на разсъдък, ум. Неговият поглед, див и безумен, се спря на Елена. Ст. Загорчинов, ДП, 181. Надвесеният над него Горан се изправи и се огледа наоколо. Приличаше на лунатик, .. Лицето му беше безумно. А. Дончев, ВР, 271. Болните разтвориха широко безумните си очи, сякаш от това зависеше да разберат какво става около тях. Н. Каралиева, Н, 29.
3. Който не се ръководи от здравия разум в действията си, постъпките си; безразсъден, неразумен. — Никой не може да ни спре, ние ще минем на всяка цена/ — .. — Добре, тогава минете, щом сте толкова безумни. Войници, готови за стрелба! К. Петканов, В, 176. Роб бях тогаз — вериги влачах, / та за една твоя усмивка / безумен аз света презирах / и чувства си в калта увирах! Хр. Ботев, Съч. 1929, 8. — Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / .. — Младо, безумно момиче! / Ти още нищо не знаеш. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
4. Който показва липса на здрав разум, разумност; неразумен, необмислен, безразсъден. Има курорти .. където могат да бъдат задоволени и най-безумните пожелания на богаташите, където, за да чуят някоя знаменита певица, харчат хиляди долари. Г. Белев, КВА, 248. Той се качи на зида, .. , и се убеди, че тоя план е неосъществим и безумен. Ив. Вазов, Съч. ХI, 133. Свърши се онази — безумната, унищожителната, трижпроклетата ... война. З. Сребров, Избр. разк.. 247. Безумно решение. Безумна политика.
5. Обикн. за чувства — който се проявява в много голяма, крайна степен; много силен, изключителен. Висок и снажен селянин, пиян от тая безумна радост, говореше нещо към нас. Й. Йовков, Разк. II, 118119. Тя рязко се извърна и го погледна с очи, пълни с безумна омраза. М. Грубешлиева, ПП, 302. Постигна ги тях смърт — / зарад безумна страст любовна. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 48
6. Остар. Който е с ограничени умствени способности; глупав. Противоп. умен. Кажат, че по-умните хора имат по-много мозък, а по-безумните по-малко. П. Берон, БРП, 124. Наистина, думаше им [на мореплавателите], прости и безумни хора сте били, за да ви е страх от ничтожните тези работи. П. Кисимов, ОА I (превод) 35. По-добре умен душманин, а не безумен приятел. Погов. // Който изразява, показва глупост, ограниченост; глупав. На безумни и безсолни комплименти такъв отговор приличаше. М. Балабанов, С (побълг.), 104. С такива, безумни и безсмислени чудеса е препълнена историята на дуклянский презвитер. ПСп, 1876, кн. 11-12, 114.
7. Като същ. Човек, който е лишен от разсъдък, ум; ненормален, побъркан, луд човек. Да посетим лудницата. При свестните не можах да намеря Диогеновия „човек“ — да го потърсим между безумните. Ив. Вазов, Съч. Х, 51. И може би един само той разбра трагичния и пророчески смисъл, който добиваха тия думи в устата на безумния. Й. Йовков, ПК, 65.