безразсъ̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано безразсъ̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безразсъ̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безразсъ̀дна - единствено число, женски род, нечленувано безразсъ̀дната - единствено число, женски род, членувано безразсъ̀дно - единствено число, среден род, нечленувано безразсъ̀дното - единствено число, среден род, членувано безразсъ̀дни - множествено число, нечленувано безразсъ̀дните - множествено число, членувано
1 неблагоразумен - безразсъден - неразумен - неразсъдлив - луд (прен.) - щур (прен.; разг.) - щурав (прен.; разг.)2 неблагоразумен - безумен - безразсъден - неразумен - щур (прен.; разг.) - щурав (прен.; разг.) - лудешки - авантюристичен (книж.)3 необмислен - безразсъден - неразумен - непремислен
БЕЗРАЗСЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не влага разсъдък, разум в действията, постъпките си; неразумен.
И щом започнеше да губи, ставаше безразсъден, сякаш не виждаше къде шиба с топчето. Т. Харманджиев, КЕД, 17. Защото Каменов, .. , бе любител на чашката, която го правеше не само красноречив, но и буен, а когато префърлеше повечко, ставаше дори и безразсъден. Т. Влайков, Съч. III, 57. // Който не се ръководи от здравия разум, от някакви задръжки в действията си; безумен, неразумен. Той е безразсъден човек, не мисли докъде ще го доведе нехайството му. Δ Те не бяха толкова безразсъдни, че да се съгласят веднага.See more2. При който не се проявява разум, благоразумие, в който не се влага разум; неразумен, необмислен, безумен. След като куриерът се отдалечи по пътеката с пакетчето, аз дълго обмислях безразсъдната постъпка на Илийчо — избягал по халат и разнасял позиви из къщите. П. Михайлов, МП, 118. Безразсъдни думи раждат много пъти прения и вражди, често и между приятели. С. Радулов, НД (превод), 104. Безразсъдна смелост. Безразсъдна политика.
— Друга (остар. книж.) форма: безразсу̀ден.