разсъдлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * разсъдлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разсъдлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разсъдлѝва - единствено число, женски род, нечленувано разсъдлѝвата - единствено число, женски род, членувано разсъдлѝво - единствено число, среден род, нечленувано разсъдлѝвото - единствено число, среден род, членувано разсъдлѝви - множествено число, нечленувано разсъдлѝвите - множествено число, членувано
1 благоразумен - умен - разсъдлив - разумен - трезв (прен.) - мъдър - мислещ - здравомислещ - разсъдителен (книж.)
РАЗСЪДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който разсъждава, обмисля думите си, поведението и постъпките си; разумен, разсъдителен.
А пък вашият приятел е тъй тих, скромен и разсъдлив човек! Г. Райчев, Избр. съч. І, 14. Разсъдливата Куна наблюдаваше как баща и син от ден на ден се отдалечават един от друг, страдаше, мъчеше се да ги помири. В. Ченков, СНД, 11. Той искаше да се покаже спокоен и разсъдлив началник, който леко мъмри своя подчинен, но не можа да се сдържи и закряска отново. П. Спасов, ХлХ, 118. Саве беше по-тежък, по-разсъдлив, а Василчо беше по-пъргав, по-предприемчив. М. Марчевски, ГБ, 30. Пешо направи своеволие, каквото Юлия не би направила, не защото ѝ липсва смелост и себеотрицание, а защото е разсъдлива. П. Вежинов, СО, 176. Да ни погледне човек по дрехите, .. да ни чуе понякогаш високите приказки .., ще каже, че ние сме бая умни — разсъдливи хора. ВЦ, 1888, кн. 20, 30. Кротостта е най-добрия белег на мъдрия и на разсъдливия человек. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 147. // Който проявява мъдрост, разум; разумен. Той беше малообразован .., но животът и многото изпитания го бяха направили опитен и разсъдлив. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 111. Умерен и разсъдлив в предложенията си, Икономов едва ли е бил обаче в състояние да убеди другите членове. М. Арнаудов, БКД, 180. Патилата, които Кузман прекара, .. бяха го направили разсъдлив, .. и той се усещаше по-възрастен, по-мъдър. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 254. Едни изказаха мнение, че той, самият представител, трябва да дойде в пансиона .. Обаче някои от по-възрастните и по-разсъдливи ученици се противопоставиха. П. Шатев, МПР, 34.See more2. Който изразява, съдържа разсъдливост, разумност, поради което е уместен, правилен; разумен, разсъдителен. В ушите на Павлина дълго звучаха разсъдливите думи на Стоил. Наистина семейството не е само любов. ЖД, 1967, кн. 6, 21. — Времето тече, светли боляри, а никой още не е дал разсъдлив съвет. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 435. Откъм нравствено отношение родопчанката, макар и неучена, има много бистър и разсъдлив ум. Ст. Шишков, ЖБ, 50.
3. Като същ. разсъдливият м., разсъдливите мн. Човек, който се характеризира с това, че винаги разсъждава и обмисля думите си, постъпките си, делата си. У най-разсъдливите великото жертвоприношение на Стражица предизвикваше колкото гордост, толкова и мъчителни грижи, дори отчаяние. Може би защото разсъдливите са повече склонни към скръб и по-малко към радост. Д. Талев, ГЧ, 478. Навред, по цялото трасе — човешко гъмжило. .., по-млади или по-стари, .. спокойни и разсъдливи, .. припрени и нервни. Ст. Марков, ДБ, 410.
— Друга (остар.) форма: разсудлѝв.