авантюристѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано авантюристѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член авантюристѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член авантюристѝчна - единствено число, женски род, нечленувано авантюристѝчната - единствено число, женски род, членувано авантюристѝчно - единствено число, среден род, нечленувано авантюристѝчното - единствено число, среден род, членувано авантюристѝчни - множествено число, нечленувано авантюристѝчните - множествено число, членувано
1 неблагоразумен - безумен - безразсъден - неразумен - щур (прен.; разг.) - щурав (прен.; разг.) - лудешки - авантюристичен (книж.)2 авантюристичен - приключенски
АВАНТЮРИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. прил. 1. Който е склонен към авантюри, към често рисковани, необмислени действия; авантюристически.
2. Основан на авантюра, който е резултат на авантюра; необмислен, авантюристически. След неразумна и авантюристична женитба на преклонна възраст бащата пропиля сума нещо. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 64. Авантюристични планове. Авантюристична политика.
3. Присъщ на авантюрист (в 1 знач.); авантюристически. Той не очакваше такава сериозност и докато го гледаше, действеният му, авантюристичен дух надуши, че тук ще става нещо. Е. Кузманов, ЧДБ, 38-39. Авантюристични наклонности.
4. Който е изпълнен с авантюри, с приключения; бурен, авантюристически. Светът на жена му Вера Василева всъщност бе ясен като на длан, .., свят, .. — по-скоро със споменен, отколкото с авантюристичен характер. Д. Цончев, ЛВ, 24. Той водеше необикновено авантюристично съществуване. Стр. Кринчев, СбЗР, 346. Авантюристичен живот.
5. В който се описват или представят авантюри, приключения; приключенски. Даскалът четеше някакъв авантюристичен роман с цветни корици, върху които бе нарисувана огромна ракета, излетяла в стратосферата. Ив. Мартинов, ДТ, 14. Авантюристичен филм.