неразу̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано неразу̀мния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неразу̀мният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неразу̀мна - единствено число, женски род, нечленувано неразу̀мната - единствено число, женски род, членувано неразу̀мно - единствено число, среден род, нечленувано неразу̀мното - единствено число, среден род, членувано неразу̀мни - множествено число, нечленувано неразу̀мните - множествено число, членувано
1 неблагоразумен - безразсъден - неразумен - неразсъдлив - луд (прен.) - щур (прен.; разг.) - щурав (прен.; разг.)2 неблагоразумен - безумен - безразсъден - неразумен - щур (прен.; разг.) - щурав (прен.; разг.) - лудешки - авантюристичен (книж.)3 необмислен - безразсъден - неразумен - непремисленSee more
НЕРАЗУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който не се ръководи от здрав разум, който не е разумен; безразсъден, неразсъдлив, неблагоразумен.
Лазар премълча, че бе видял Катерина да излиза от стаята на майстор Рафе. Би предивзикал цяла буря над главата на неразумната си сестра. Д. Талев, ЖС, 263. Ний бяхме тъмна, неразумна сила, / която сляпо зида и руши. К. Христов, ПП II, 63. Употреблявай усърдно и полезно фърковатите часове на настоящий живот! И като ги преминуваш с полезни дела, ще придобиеш повече в една година, отколкото неразумний безделец в половин столетие. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 138. Неразумен свят светува, а разумен жалба жали. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 310.See more2. В който се проявява липса на здрав разум; необмислен, безразсъден, неблагоразумен. Лошите мисли, неразумните постъпки развалят живота, срамят човека. К. Петканов, ОБ, 144. Показвайки ужасите на войната, Толстой се стреми да покаже нейната неразумна същност. Лит. Х кл, 53. След неразумна и авантюристична женитба на преклонна възраст, бащата пропиля сума нещо. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 64.
3. Който няма разум като човека. — А според теб за какво служат тия гълъбарници? — попита Алек. — Очевидно в тях живеят пеперудите... — Искаш да кажеш, че неразумни същества могат да строят жилища от стъкло и никел? — запита Алек иронично. П. Вежинов, СП, 67. Животните, като неразумни създания, правят всичко, което могат, тогаз, когато хората можеш ги подбуди към това само с възнаграждение. ССГ (превод), 61.
4. Като същ. неразумен м. Човек, който не се ръководи от здрав разум, който не постъпва трезво, умно. Не можеха да се нарадват на плодородието, та оглеждаха ечемика, големината на нивата, пътеката, дето някой неразумен бе прецепил веднъж-дваж зайрето, и най-сетне се наредиха. Кр. Григоров, Н, 35. И нине и до века — пламен думне, / щом вслуша се възкръсналий народ / во гневната ти [на Паисий] реч: „О, неразумни / и юроде!... Знай свой язик и род!“ К. Христов, ПП, 19.
5. Остар. Книж. Който не е свързан с разума, със съзнателното поведение на човека. Идете при него и разкажете му своя сън или му обадете, че дланта ви сърби, .. — и той тоя си час ще да ви обясни значението на тия важни свърхестествени явления, които смущават неразумния живот на човека. Л. Каравелов, Съч. II, 9.