поврѐждам - първо лице, единствено число, сегашно време поврѐждаш - второ лице, единствено число, сегашно време поврѐжда - трето лице, единствено число, минало свършено време поврѐждаме - първо лице, множествено число, сегашно време поврѐждате - второ лице, множествено число, сегашно време поврѐждат - трето лице, множествено число, сегашно време поврѐждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време поврѐждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време поврѐждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време поврѐждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време поврѐждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време поврѐждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение поврѐждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение поврѐждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поврѐждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие поврѐждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие поврѐждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поврѐждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие поврѐждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поврѐждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие поврѐждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие поврѐждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие поврѐждайки - деепричастие поврѐждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие поврѐждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие поврѐждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие поврѐждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие поврѐждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие поврѐждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие поврѐждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие поврѐждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие поврѐждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие поврѐждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие поврѐждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие поврѐжданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие поврѐждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие поврѐжданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие поврѐждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие поврѐжданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие поврѐждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие поврѐжданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ПОВРЀЖДАМ, -аш, несв.; повредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Причинявам повреда (в 1 знач.). Вие ще ми дадете вашето корито. Ако го повредя, ще ви го заплатя! М. Марчевски, ТС, 122. — Ами ако ни разрушат апарата? — Ако унищожат или повредят апарата, свършено е — каза Ян Бибиян, — няма вече да видим нашата майка Земя. Елин Пелин, ЯБЛ, 85. Намерихме, че е излишно да караме оръдия. Ще повредим околните сгради, пък и ефектът ще е отрицатален. Х. Русев, ПС, 5. Кога ся случи такъва [силна] вихрушка на море, тя повлича със себе много вода, та залива и поврежда корабите. Лет., 1871, 96.
2. Поразявам, увреждам, наранявам нещо (обикн. жив организъм, телесен орган, земеделска култура, дърво и под.) и нарушавам нормалното му състояние, функциониране. Още в ранна пролет, както никога по-рано, падна обилен град в тяхното землище; посевите не повреди, но цялата реколта на лозята беше похабена. Г. Райчев, Избр. съч. I, 135. — Що ѝ стана? Дали не я повреди нещо? Дали не я нарани? Да я сложи ли на прозореца на слънце — да я съживи? Ала и там птицата продължи да лежи все тъй безволна и умърлушена. П. Бобев, ГЕ, 114. Това е калинка, много потребна буболечица. Тя, а най-много въсеницата ѝ, премахнова лошите зелени буболечки, що живеят по листата и повреждат растенията. Д. Манчов, БЕД, 50. Отдавна спи градът... Свещта догаря / и одимява ниския таван. / Примъква се една женица стара. / Гласът ѝ е загрижен и припрян: / — Я виж кое е вече време... Стига! Ще си повредиш младите очи! Бл. Димитрова, Л, 113. Повреждам си зъбите. Δ Повреждам стомаха. // Със същ. з д р а в е. Увреждам, нарушавам (здраве). „Селяните не се хранят добре и правилно, затова страдат от стомах“, а „гражданите повреждат здравето си от излишни храни (преяждане).“ Л. Петров и др. БНК, 20. // Стесн. Разг. Причинявам увреждане (на жена), което води до безплодие. — Ще се пазиш сега и от мъжа си. — Ния наведе поглед, лицето ѝ пламна. За нас сичко е рожбата, а мъжът е ненаситен. Може да те повреди, а не е харно и за душата ти сега. Д. Талев, ПК, 764-765.
3. Прен. Рядко. Разг. Правя нещо (обикн. характер, навик, идея и др.) да се измени в неправилна насока, да се влоши, да придобие лоши черти; развалям, изпортвам. — Сега виждам, че сте красива жена и... Красива и разглезена жена, която е свикнала да постига всичко без усилия. Това ви е повредило характера. Е. Манов, БГ, 150.
4. Обикн. непрех. и с предл. н а. Остар. Нанасям вреда на някого или нещо; навреждам, напакостявам. Вълнението в Свищов продължаваше. Трябваше сам дядо Славейков да отиде там, .. Благодарение на своя такт и на големия престиж на името си той успокои донейде духовете. Но тия инциденти повредиха много на правителството. С. Радев, ССБ I, 250. Тревожеше го некога опасението да не би да се чуе повече, отколкото трябва, подлата му постъпка с Цонка и да му повреди — не на честта, а на женитбата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 25. Не повреждай доброто имя на другиго; не клевети; не клопай лъжливо. Д. Манчев, НН (превод), 31. Много пъти обаче ся случава да повреждаме на другите человеци, без да си щем. С. Радулов, НД, 80. повреждам се, повредя се страд. Наказание много скорошно и строго треба без забава да ся направи на ония, които ще ся узнаят за виновати, но и големо внимание ще ся взема, щото неповинните да ся не повредят и щото правосудието да ся не преступи. ЦВ, 1856, бр. 293, 62. Съоръженията умишлено се повреждат, за да излизат работниците в отпуска. повреждам си, повредя си възвр. от повреждам в 4 знач.
ПОВРЀЖДАМ СЕ несв.; поврèдя се св., непрех. 1. Получавам повреда (в 1 знач.). Моторът изведнъж спря и замлъкна. Помислиха, че нещо се е повредило. Й. Йовков, ВАХ, 134. Може влакът да дерайлира. Може най-после да се повреди локомотивът. Защо да не може? Точно когато не трябва — току виж, повредил се. Кр. Кюлявков, СПП, 68. Ясно било, че след снимането и проявяването неразложената сребърна сол трябва да се разтвори и отстрани, за да не се поврежда по-късно изображението. Вл. Харалампиев, ПСС, 121. В Тервелска околия има 13 сноповръзвачки, които често се повреждаха поради неопитността на персонала, и взеха съвсем малко участие в прибирането на реколтата. РД, 1950, бр. 214, 1.
2. За телесен орган или организъм — увреждам се. От зъбобол страдат редовно онези, които ся хранят със сочни ястия, та им отслабват зъбите и ся повреждат. П. Р. Славейков, Р 1871, кн. 2, 14. Гръбначний мозък е най-жизнена част на тялото; ако тя ся повреди или ся стисне, чловек начаса умира. НКАФ (превод), 18. // За здраве — увреждам се, разклащам се. Шест месеци прекарах в такива лишения и сиромашия, каквито още нито хъш е теглил! Здравето ми се повреди, аз се обезсърчих. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 98. В ямболската махала се строи едно ново училище за момчета и момичета; защото в преднето училище учениците много се стесняваха, споряд което им се повреждаше и здравето. В. Берон, С, 12.
3. Разг. Получавам, претърпявам увреждания на здравето си поради злополука, нехайство, физическо или психическо натоварване и под.; заболявам, поболявам се, разболявам се. Едно време бях силен аз, ама се повредих. Подигнах един чувал, ама голям, ей такъв, имаше барем десет шиника .. Ама усетих, че ме заболя ей тука è. Й. Йовков, А, 12-13. Това е булката ми, .. Ама да видиш, от някое време взе че се повреди. Все се превива, оплаква се от болежки под лъжичката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 159. По причина на някои сметки той доста ся повреди и съсипа. С. Попов и др. ТБП, 28. Взела го [детето] невястата в полата / и носи го чак отвъд реката. / Гражданките са във ужас:„Как така сами?“, / „Нима не се повреждате?“. К. Христов, ЧБ, 85. // Стесн. Обикн. за жена — получавам увреждане, заболяване, което води до безплодие. При първото си раждане Жечка се повредила и вече не добила рожба. Г. Караславов, ОХ II, 316. — Ами ако Румяна се повреди? Доколкото съм слушал, една четвърт от оперираните бременни оставали завинаги без майчинство. Б. Болгар, ОП, 124. Нему [на Болерски] бяха му се намерили всичко две деца, а поминаха се едно след друго от гърло. Пък жена му, повреди ли се, какво, напълня и не добиваше вече. А. Страшимиров, ЕД, 81.
4. Разг. Получавам умствено увреждане, преставам да мисля нормално; побърквам се, полудявам, откачам, мръдвам. — Интересуваме се да знаем от какво е полудял. Седем години е имал съ̀дба с някого. Прахосал всичко по адвокати. Преди два месеца изгубил и в касацията. Пропаднал! Оттогава се повредил. Ив. Вазов, Съч. X, 52. Стреснала се кака, рекла да плесне с ръце, изпуснала ме и тиквата ми издумтяла на коравата земя. Отгде да знаеш дали не съм се повредил малко тогава. Чудомир, Избр. пр, 160. Поп Стоян от Трънково беше се повредил в ума. М. Кънчев, В, 179.
5. Получавам нарушения в нормалното си състояние и влошавам качествата си поради неблагоприятни природни или други външни фактори. Семената на боба започват да никнат при 8°, а новопокаралите растения се повреждат дори от леки студове. Затова той се засява по-късно, когато почвата достатъчно се затопли. Бтн V и VI кл (превод), 133. Голема горещина владее, защото дъжд не е капвало от един месец и половина насам, а папурите се повредиха совсем. ЦВ, 1861, бр. 34, 1. И младите кончета са повреждат, ако са употребяват отрано на работа; затова конете треба чак от третята година да захванат да са учат на работа. Ступ., 1875, бр. 4, 30.
6. Рядко. Разг. Ставам по-лош, отколкото съм бил, защото придобивам недобри, вредни или осъдителни навици, привички; развалям се, изпортвам се, пропадам. Защото ся боял [преподобният отец Йоан Рилски] да са не повреди от человеческата слава и почитание и изгуби первото свое смирение и богоугодно житие, станал, та отишел в по-голямата и внутрешнята пустиня, за да би могъл совсем да се укрие от человеците. Неофит Рилски, ОМР, 12-13.