попра̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време попра̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време попра̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време попра̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време попра̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време попра̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време попра̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време попра̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време попра̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време попра̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време попра̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време попра̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение попра̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение попра̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие попра̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие попра̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие попра̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие попра̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие попра̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие попра̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие попра̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие попра̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие попра̀вяйки - деепричастие попра̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие попра̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие попра̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие попра̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие попра̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие попра̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие попра̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие попра̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие попра̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие попра̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие попра̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие попра̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие попра̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие попра̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие попра̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие попра̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие попра̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие попра̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ПОПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; попра̀вя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Възстановявам нещо, правя го отново годно за употреба, като отстранявам повреда, неизправност в него; ремонтирам. Можеше и да дяла, а то е много важно, и когато се счупеше кола или друго, умееше да го поправи. Й. Йовков, АМГ, 43. Малкият маневрен локомотив често се повреждаше — машинистът Лукан и огнярът Стаматко час по час го поправяха. М. Марчевски, П, 197. В работилничката.. беше царството на Захари, който неуморно поправяше електрически печки, перални,.., миксери и прочее. В. Сотиров, ЛНП, 18. — Часовника нося, дядо Гило.. — Остави го там на масичката, Тинке. Ще го прегледам. И друг път съм го поправял. А. Каменова, ХГ, 203.Виж повече2. Слагам нещо в ред, привеждам го в нужния вид или в нужното положение; оправям. Смрикаров се изправи пред огледалото в кабинета си, поправи с две ръце прическата си. Ст. Чилингиров, РК, 71-72. Мила, която бе извадила пудриерата си и поправяше грима си, демонстративно въздъхна. Ем. Манов, ДСР, 353. Шапката му се килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, но той.. не намира минутка време да я поправи и върви наведен с вцепенена шия. Елин Пелин, Съч. II, 72. Конниците.. бързо се качваха на конете, редяха се по трима и поправяха колчаните със стрели. Ст. Загорчинов, ДП, 341.
3. Правя нещо да се възвърне към нормалното си състояние или да се измени към по-добро, да стане по-добро; оправям, подобрявам. Завариха фон Гайер намусен и отегчен, но Ирина бързо поправи настроението му. Д. Димов, Т, 498. Госпожа София казваше: дошел бил да си поправи здравето. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 62. Поправям материалното си положение. Δ Ученикът поправи поведението си.
4. Премахвам, отстранявам грешки, пропуски, неточности обикн. в написан текст, изчисление и под.; коригирам. Тя [А. Обретенова] цени работата на мъжа си, помага му, дори често поправя в статиите му правописните и стилни грешки. Н. Ферманджиев, РХ, 286. // Променям, изменям обикн. написан текст, изчисление и под., като премахвам, отстранявам грешки, пропуски, неточности в него; коригирам. Отговори на няколко официални писма, като за всяко едно най-напред написваше черновката и внимателно я преглеждаше и поправяше. Й. Йовков, ЧКГ, 25. Влайков не се връща да поправя написаното, а се оставя на потока на мисълта. Чак когато книгата е готова, почват поправките. СбЦГМГ, 424. Той ходеше между чиновете, навеждаше се да види и да поправи изработеното, а после слагаше ръка на раменете ни. Сп. Кралевски, ВО, 128. Проверил и поправил е в много места картата на руския генерален щаб. Ив. Вазов, Съч. ХV, 59. // Посочвам на някого грешки, пропуски, неточности в нещо, което той изрича, изказва или прави; коригирам. Ако случайно някой не даде правия отговор, учителят не даваше с никакъв неодобрителен знак това да се разбере от епитропа, но в своята добросъвестност поправяше ученика по един ловък начин. Ив. Вазов, Съч. VIII, 137. — Тъй мари! Откраднал половината жито, дето ни се пада!.. А Станка я поправяше: — Ама не е самичък, не е, како Марице, и другите двама крали. Ст. Марков, ДБ, 283. И ако някой поп са сбърка в нещо, както то бива твърде често, то Хаджи Генчо сякога го поправя. Л. Каравелов, Съч. II, 3.
5. Премахвам, отстранявам нещо погрешно, лошо, недобро или последиците от нещо, извършено по погрешен, нереден начин. Човек, каквито грешки и да прави в живота, може да ги поправи, стига да има воля и кураж. Елин Пелин, ЯБ, 92. — И стана така, че единствен ти, който позволи да бъде извършено злото, имаше власт да го поправиш. Но ти не си помръдна пръста. Д. Фучеджиев, Р, 298. Тука.. може да се види как природата се старае да поправи опустошенията, които прави човекът. Ив. Вазов, ССъч. ХVI, 11. Събери си ума в главата и постарай са да поправиш работата, дорде не е станало късно. Л. Каравелов, Съч. VII, 44.
6. Въздействам, повлиявам върху някого да отстрани недостатъци в характера и поведението си, да стане по-добър в нравствено отношение. — Може да си прав, може наистина да съм развратница... Но най-после какво направи ти, за да ме задържиш? Да ме поправиш. М. Грубешлиева, ПП, 254-255. „Никой учител, ни един мъдрец, казва Г. Ранков, не може да поправи детето тъй, както благочестивийт, кроткийт и тихо печален поглед на добрата майка.“ У, 1870, бр. 1, 35.
7. Подобрявам успеха си по някаква дисциплина, получавам по-висока оценка. Учителката.. остана учудена. — Че вие, госпожи- це, как сте минавали досега? Вие нищо не знаете! Пиша ви двойка и ви съветвам да се потрудите и я поправите, иначе ще повтаряте класа. Елин Пелин, Съч. IV, 256-257. Андрея вдигна глава и погледна към момчето. — Хм... Само по руски. Трябва да я поправиш тая тройка втория срок. — Ще я поправя, бате Андрея. С. Северняк, ИРЕ, 23. Краят на срока наближава. Поправих си тройката по история. В. Бончева, АП, 103. Поправих успеха си по математика. поправям се, поправя се I. Страд. от поправям. Жътва наближаваше.. Трябваше да се изметат и почистят хамбарите..; да се поправят веялките, потънали в паяжини. Ем. Станев, ИК I и II, 156. — Влакът ще се бави тука цял час още, някакъв мост се поправял. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 99. II. Взаим. от поправям в 4 и 6 знач. Требува да ся опитуваме братски и да ся поправяме един другиго. ДЗ, 1868, бр. 14, 56.
ПОПРА̀ВЯМ СЕ несв.; попра̀вя се св., непрех. 1. Извършвам, правя отново по нужния, правилния начин нещо, което съм извършил, направил неправилно, погрешно. Когато след едно по-внимателно взиране се уверих, че насреща ми е самата Русалка, намерих, че не стъпям както трябва, и започнах да се поправям. Н. Попфилипов, РЛ, 68-69. Съгледа ли,.., че ръфам хляба, а не си чупя залък по залък,.., ще ме смъмре с две думи или ще ме почукне с лъжицата си по пръстите.. и аз веднага се сепвам и се поправям. Т. Влайков, Пр. I, 71. // Отстранявам, премахвам грешка, внасям уточнение в нещо, което съм казал. — Г-н капитан.. г-н полковник — поправям се аз, като отблизо познах командира на 42 полк. Й. Йовков, Разк. II, 139. — Накъде решихте да бягате? — попита внезапно арабинът. — Не знам... Бати.., баща ми де! — поправих се веднага аз — той ми заръча да намеря карта.. за пътя. Ст. Дичев, Р, 107. Бабичката го пресича и му казва, че не е Генкова майка, а баба на Крума, дето работи у нотариуса. — Тъй де, — поправя се безцеремонно Лука, — и аз за Крума ти думам. Д. Немиров, БЛ, 12.
2. Слагам в ред, привеждам в нужния вид дрехите, облеклото си (обикн. униформа). Подпоручикът стана, но още със ставането си политна на една страна, събори няколко чаши и един стол, поправи се и като се клатушкаше, спусна се подир г-ца Шмид. Й. Йовков, ВАХ, 60. Леви-десни, леви-десни, кръгом, мирно, поправи се! Хр. Боевски, ПЧ (превод) [еа].
3. Възвръщам се към нормално състояние или се изменям към по-добро; оправям се, подобрявам се. Опита се да изтълкува какво означава тоя сън.. Това, че нямало да съмне, не означаваше ли, че никога не ще се поправят отношенията с близките му? Ем. Станев, ИК III и IV, 397. — Не поддавай се на мисли и на грижи, татко, всичко ще се поправи. Елин Пелин, Съч. III, 29. Кондо бързо рухна.. Всичко ще се поправи, — мислеше той, — стига само да има човек повече силица... А силица твърде няма. Д. Немиров, Б, 185. // За време — ставам отново хубаво; оправям се. Щом времето се поправи и земята изсъхна, хората излязоха на работа. Й. Йовков, Ж 1930, 101.
4. Възстановявам здравето си, оздравявам; оправям се. — Сега е най-важното да се поправите!.. — С мене е свършено! .. — каза болният и в хрипливия му глас прозвуча мъка. Д. Димов, Т, 199. — При нас е хубаво и много бързо човек се поправя. Въздух, вода, храна, спокойствие — това е то главното. Всичко имаме. О. Василев, Т, 165. Мончовият дядо.. заболя. Лежа седмица-две на село, ха да стане, ха да се поправи, но не можа. П. Бобев, ЗП, 102. Скърбя много, че още сте неразположена. Дано по-скоро се поправите. Ив. Вазов, ПЕМ, 38. // За здраве — укрепвам, подобрявам се. Като станах ученик в прогимназията, здравето ми започна бързо да се поправя, позаякнах. А. Гуляшки, ДМС, 162. // Разг. Придобивам по-добър вид, вид на здрав човек, като увеличавам малко теглото си; напълнявам, заглаждам се. — Много си напълнял. Поправил си се. Й. Йовков, ПГ, 88.
5. Отстранявам недостатъци в характера и поведението си, ставам по-добър в нравствено отношение. — Койно, — наставнически каза учителят, — ние те изключваме, но това не значи, че си станал по-лош от другите в селото.. Не се обиждай, а се поправяй. Х. Русев, ПС, 88. Заредиха се такива дни — десет, петнадесет. Найден вместо да се поправи, ставаше все по-лош. На два пъти вдига свади в кръчмата. Г. Райчев, ЗК, 126. Все пак в него [Ян Бибиян] имаше и нещо добро. Може би той щеше да се поправи, като порасне. Елин Пелин, ЯБ, 34. — Признай си вината, обещай, че ще се поправиш, разбра ли? М. Марчевски, П, 215.