сгреша̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време сгреша̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време сгреша̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време сгреша̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време сгреша̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време сгреша̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време сгреша̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сгреша̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сгреша̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сгреша̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сгреша̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сгреша̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сгреша̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сгреша̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгреша̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сгреша̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сгреша̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгреша̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сгреша̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгреша̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сгреша̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сгреша̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сгреша̀вайки - деепричастие сгреша̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сгреша̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сгреша̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сгреша̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сгреша̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сгреша̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сгреша̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сгреша̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сгреша̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сгреша̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сгреша̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сгреша̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сгреша̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сгреша̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сгреша̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сгреша̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сгреша̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сгреша̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СГРЕШÀВАМ1, -аш, несв.; сгрешà, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св. 1. Непрех. Допускам грешка; сбърквам. – Сгреших, че те повиках обратно. П. Спасов, ХлХ, 194. – Пак сгреших – каза Диманов. – Трябваше още вчера да доложа на командира за тая история. Кр. Кръстев, К, 150. Младенов свири. И как още!... Половината пиеса вече мина, а той още не беше сгрешил. Д. Немиров, Д № 9, 148. Няма да сгреша, ако кажа, че тоя похвален отзив, който давам още от първия момент за книгата на г. Бурмова, ще предизвика у мнозина ироническа усмивка. К. Величков, ПССъч. VIII, 266. // С предл. с, в. Допускам грешка с нещо, което правя, мисля. Пред него [Филип] тя, нявгашната властна господарка на този дом, стоеше свита и изплашена, да не би да сгреши с нещо и той да я упрекне. В. Геновска, СГ, 20. Сгрешила съм в преценката си за теб.Виж повече2. Прех. Неправилно помислям, вземам едно нещо за друго или някого за друг, като изпадам в заблуда; сбърквам, обърквам. – Аз ви казвам, че вие сте сгрешили името. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 102. – А ти знаеше ли, че сме сгрешили пътя, вместо в Триград ще стигнем в Мугла! Н. Стефанова, РП, 107. Едва когато ги обграждат изтребители и им дават знак да кацнат принудително, Дограмаджиев разбира, че са сгрешили маршрута. А. Станоев, П, 121. Дори помисли, че е сгрешил човека. Йова искаше сведения за някой друг Андреев? В. Люцканова, ВН, 103. Учудвам се на своята памет, която може да сгреши годините на събития, а помни подробности, детайли от всякакво естество. Ст. Каролев, МТВ II, 148.
3. Прех. Правя или написвам нещо неправилно, не както трябва, обикн. неволно; сбърквам, обърквам. Ако покажеше, че е добър, щяха да го обсипят с ръкопляскания, но ако сгрешеше нещо, щяха да го прогонят с дюдюкания и запъртъци. Ив. Планински, БС, 27. Само от свекърва си изпитваше стеснение и дори боязън – да не би да сгреши нещо пред нея, да не покаже неумение, неопитност в домашната работа. Д. Талев, ПК, 11. Моля те, не ми се завирай в носа, защото може да сгреша някоя буква. сгрешавам се, сгреша се страд. Паронимите са думи, които вследствие на сходство в звученето може да се сгрешат. сгрешава се, сгреши се безл. В живота не може да не се сгреши. Л. Александрова, ИЕЩ, 318. Да се сгреши, е човешко, а още по-човешко е да се прощава. Тарас, ТМ, 63. Толкова е лесно да се сгреши в избора на човек за някой пост! Ц. Родев, И, 32.
СГРЕШÀВАМ2, -аш, несв.; сгрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. 1. Извършвам грях, прегрешение; съгрешавам, прегрешавам. Аз мисля, че ти сгреши. Но грехът, според моите разбирания, не е още престъпление. К. Петканов, В, 221. – Нема..., нема дяволи. Самата аз станах дявол за себе си. Запази ме, Боже, запази ме да не сгреша. Д. Талев, ПК, 365. – Божичко, миличък Господьо! С какво сме ти, Боже, сгрешили толкова, та ни така наказваш? Курбани ли не сме ти колили, дарове ли не сме ти давали? Г. Караславов, С, 222. „Ако нашият род не бе сгрешил пред Бога, ний никога не бихме паднали в тези злини; но подир малко Бог, умилостивен от кръвта на братята ми и от моята, ще стане милосърд към нашия род.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 92.
2. Стесн. Извършвам прелюбодейство; съгрешавам, прегрешавам. Като се изповядваше пред стария изповедник в малката черква, каза му, че е сгрешила с Блажения и че след празниците ще се венчее за него. Елин Пелин, Съч. IV, 71. – Ти, дедо, имаш ли си любовница? Докараният гурелив старец се разтреперва пред тоя неочакван въпрос. После той признава, че „като човек може да е сгрешавал понекога“. А. Гоев, ЕИ II, 174. Тежки наказания се предвещават за този, който преорава „чужда бразда“; тежко ще бъде на „кмета, който измъчва сироти“, на онзи, който сгрешава с кумица. Д. Петканова, СБЛ I, 18. Амулий заповядал да закопаят жива Рея Силвия, както правили с весталките, що сгрешавали. Д. Манчев, СИ (превод), 158.
СГРЕШÀВАМ3, -аш, несв.; сгрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Смесвам трици с вода и сол за храна на добитък. – Ха кравите издойте по-скоро де, че говедара сега ще викне! На биволицата изнесете помията. Трици сгрешихте ли на воловете? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. сгрешавам се, сгреша се страд.