позо̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано позо̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член позо̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член позо̀рна - единствено число, женски род, нечленувано позо̀рната - единствено число, женски род, членувано позо̀рно - единствено число, среден род, нечленувано позо̀рното - единствено число, среден род, членувано позо̀рни - множествено число, нечленувано позо̀рните - множествено число, членувано
1 недостоен - безчестен - срамен - позорен - опозоряващ - срамотен (разг.)2 безславен - позорен - унизителен - жалък
- 1. позорен
- - Поставям/поставя на позорния стълб
Виж повече- - Приковавам/прикова на (о) позорния стълб
ПОЗО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с позор, води до позор (в 1 знач.); срамен, безчестен. Поп Кън видя, че е изгубено сражението, но той не беше човек, който да се реши лесно на позорно бягство. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 135. Той знаеше от опит, че за да се получат пари, има два начина: или да се започне с умилкване, или направо и неумолимо да се иска .. Вторият начин бе по-малко позорен и Кольо избра него. Ем. Станев, ИК I и II, 102. Истинската причина за техните [на другарките на булката] сълзи е страхът им да не би само те да останат неомъжени и да доживеят позорната участ на стари моми. Св. Минков, РТК, 127-128.
2. Остар. Който е свързан с публично опозоряване, поругаване, заклеймяване на осъден. Военната музика свиреше позорния марш. Над Славя Попов се извършваше мрачната церемония за осъден военен. А. Страшимиров, Съч. I, 248. И дойде Даниел, окован във вериги, в позорна дреха, с кървава звезда на гърди: дреха на съблазнител. Н. Райнов, БЛ, 162. В съдилището, дето слизам / по стъпалата на нощта, / палач със сключена уста / навлича ми позорна риза. Л. Стоянов, Худ. С. I, 151. Изключват се от избирателните списъци: лицата, които са лишени от граждански и политически права по осъждание на телесно или позорно наказание. ПОУ, 5.
3. Остар. Опозорен, лишен от чест; безчестен. Аз те съветвам да не вземаш труд на себе си да браниш една позорна мома. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 90. Припознаванието на позорнийт и разпятийт Исуса Назарянин като техен Господар и Цар! — Това беше за множеството от юдеите една съблазън. ИХЦ (превод), 4.
◊ Позорен стълб. В миналото — стълб, на който са били завързвани осъдени престъпници за публично поругание и опозоряване. Есмералда е преследвана от феодалното правосъдие, Квазимодо — изправен на позорния стълб пред площада. Н. Лилиев, Съч. III, 154. — Утре през деня напуснете този остров и заминете в изгнание за десет години. Не го ли сторите .. ще ви прикова на позорния стълб или най-малкото палачът ще извърши това по моя заповед. Т. Нейков, ЗДК (превод), 354.
◊ Приковавам / прикова (поставям / поставя, изправям / изправя) на позорния стълб някого или