безсла̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано безсла̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безсла̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безсла̀вна - единствено число, женски род, нечленувано безсла̀вната - единствено число, женски род, членувано безсла̀вно - единствено число, среден род, нечленувано безсла̀вното - единствено число, среден род, членувано безсла̀вни - множествено число, нечленувано безсла̀вните - множествено число, членувано
БЕЗСЛА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е изпълнен с недостойни, унизителни, неприятни факти. Старият инвалид се вълнуваше при възпоминанието на тия подвизи и героически нападения. Било че настоящето му се вижда тежко и безславно, било че чувствуваше охтиката в гърдите си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Гледам ли на мощен дъб възправен, / аз си мисля: с гордия си дял, / преживя ще моя век безславен, / както други той е преживял. П. Р. Славейков (превод), Мис., 1899, кн. 5, 481.
2. Който е съвсем неуспешен и предизвиква унижение, а не слава.
Не, владетелят няма да прости това. Той сигурно беснееше вече от този безславен поход, от това невиждано поражение. Г. Караславов, Избр. съч. V, 372. Историята ни дава примери за въстания, еднакво нещастни и свети, но не така трагически безславни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 169. // Който е без резултат, без полза; неуспешен, унизителен. Ключът не се превърташе. Дявол го взел какво означава това? .. Не пропадаше ли по най-глупав и безславен начин цялата работа? П. Вежинов, СО, 130. Тюлев се дразнеше от безславното и безрезултатно завършване на съпротивителната акция. Г. Караславов, ОХ IV, 192.Виж повече