безсла̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано безсла̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безсла̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безсла̀вна - единствено число, женски род, нечленувано безсла̀вната - единствено число, женски род, членувано безсла̀вно - единствено число, среден род, нечленувано безсла̀вното - единствено число, среден род, членувано безсла̀вни - множествено число, нечленувано безсла̀вните - множествено число, членувано
БЕЗСЛА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е изпълнен с недостойни, унизителни, неприятни факти. Старият инвалид се вълнуваше при възпоминанието на тия подвизи и героически нападения. Било че настоящето му се вижда тежко и безславно, било че чувствуваше охтиката в гърдите си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Гледам ли на мощен дъб възправен, / аз си мисля: с гордия си дял, / преживя ще моя век безславен, / както други той е преживял. П. Р. Славейков (превод), Мис., 1899, кн. 5, 481.
2. Който е съвсем неуспешен и предизвиква унижение, а не слава.