Основна форма: полѐмика - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

полѐмика - единствено число, нечленувано
полѐмиката - единствено число, членувано
полѐмики - множествено число, нечленувано
полѐмиките - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 спор - полемика - диспут

Резултати от: Речник на българския език

ПОЛЀМИКА ж. Публичен спор в печата или пред аудитория по някакъв обществено важен, политически или литературен въпрос.

Във „Везни“, „Борба“, „Наши дни“,.., както и в „Златорог“, се събираха нови хора, разгаряха се яростни полемики от идеологичен и чисто естетичен характер. К. Константинов, ППГ, 358. Все в полемика с враговете на законопроекта Ве- личков обяснява значението на художественото образование — особено като основа на професионалното образование. Г. Константинов, ПР, 168. Много гореща полемика повдигна на времето си въпроса за слушането висши курсове от девици. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 161. В него („Отвореното писмо“) тя [майката] отправила упрек към лекарите, лекували Иванка, за недостатъчно положените от тях грижи. Това довело до остра полемика сред членовете на лекарския съюз. Н. Ферманджиев, РХ, 219. Да води човек полемика с други честен и правдолюбив човек, .., е приятно и полезно, както за полемистите, така и за тие, които слушат или четат препирните им. НБ, 1877, бр. 65, 256.

— От гр. πολεμικόσ 'войнствен' през фр. polemique.

Виж повече