спо̀р - единствено число, нечленувано спо̀ра - бройна форма спо̀рът - единствено число, членувано - пълен член спо̀рове - множествено число, нечленувано спо̀ровете - множествено число, членувано
спор1, спòрът, спòра, мн. спòрове, спòра (сл. ч.), м. (рус.). Оживен разговор, при който се защитават различни мнения; препирня.
Сега с интерес слушаше и той спора между офицера и учителя. Влайков. Започна се на конгреса спор да има ли въстание, или да няма. Дим. Талев. Водя спор.Виж повечеспор2, спòрът, спòра, мн. няма, м. Диал. 1. Изобилие от блага; благодат, плодородие. Царството му силно цъфти и добрува, / труд и спор и песни в земи му пространни. Вазов. Голям спор и берекет ще бъде таз година. Йовков. 2. Успех в работата; щастие. Препускат тримата и гледат с ясен взор, / кой иде от това, че винаги на спор / те радвали са се, че са живели волно. К. Христов.