крамола̀ - единствено число, нечленувано крамола̀та - единствено число, членувано крамолѝ - множествено число, нечленувано крамолѝте - множествено число, членувано
КРАМОЛА̀ ж. 1. Свада, скарване, кавга, разправия. В къщи изпълзяха като змии, .., сръдни, недоразумения, крамоли. Елин Пелин, Съч. III, 13. Нима си забравила какви крамоли почват, кога една мома е обещана на един, а я отвлича друг. Вл. Полянов, БВП, 67. Нощно време в кръчмите не се чуваха вече пиянски подвиквания, буйни крамоли и проточени гуляйджийски песни. Г. Караславов, ОХ II, 258. Ние бяхме буйни деца, .., големи главоболия, крамоли и тревоги сме създавали в къщи, но аз не помня никога мама да е дигнала ръка срещу което и да било от децата. А. Каралийчев, С, 307-308.
2. Остар. Бунт, вълнение, метеж.