ЛЕКСИТ

Основна форма: препѝране - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

препѝране - единствено число, нечленувано
препѝрането - единствено число, членувано
препѝрания - множествено число, нечленувано
препѝранията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 раздор - разпра - скандал - свада - препирня - пререкание - крамола - спор - кавга (разг.) - караница (разг.) - разправия (разг.) - препиране (разг.) - ежба (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

ПРЕПЍРАНЕ¹, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от препирам¹ и от препирам се. Издателската дейност е най-добра за препиране на пари. Пускаш ги мръснички, излизат съвсем, съвсем чистички. В. Люцканова, И I, 61.

ПРЕПЍРАНЕ², мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от препирам² и от препирам се. — Нима работата е толкова бърза, мистър Мелтън? Можем да свършим всичко съвсем спокойно и без никакво препиране. В. Радков Избр. пр ХVIII (превод) [еа].

ПРЕПЍРАНЕ³, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от препирам се; препирня, спор, караница. От препирането — кой от двата [коня] ще надвари, се беше породил тоя бас. Ц. Гинчев, ГК, 256. На духовния събор во Флоренция, след дълги препирания за папската власт, за чистилището и проч., подписа съединението на двете черкви. Т. Шишков, ИБН, 285.

Виж повече